DnesInvestorGolAutomediaTialotoAz-jenataAz-detetoTeenproblemPulsImoti.netRabotaStartBlog Chernomore
Blog.bg - безплатен блог хостинг и блог портал 
Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг
28.04.2009 12:09 - In memoriam - Загубихме и поетесата Ваня Петкова
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 12054 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 09.05.2009 12:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image



Напусна ни поетесата Ваня Петкова (1944-2009)
Една от най-ярките съвременни български поетеси
 
◊ ТЪЖНА ВЕСТ

Напусна ни поетесата Ваня Петкова (1944-2009)

Напусна ни преждевременно една от най-ярките съвременни български поетеси, приела в последните години името Хатидже Садик. Нейните талантливи книги “Солени ветрове”, “Куршуми в писъка”, “Привличане”, “Грешница”, “Предсказание”, “Черната гълъбица”, “Кестенова любов”, “Цигански романс”, “Земетресение” и др. винаги бяха очаквани с оправдан интерес от многобройните й почитатели, от литературната критика, от нейните колеги.

Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата на жената, човешката солидарност и справедливост, с особената си чувствителност по най-съдбоносните национални и общочовешки събития, проблеми и колизии, като най-непримиримата защитница на каузата на арабските народи за свобода и независимост.

Ваня Петкова (Хатидже Садик) беше една от уважаваните и признати преводачки на поезия от руски, арабски, арменски, сръбски и френски език.

Поклон пред светлата й памет.

Съюз на българските писатели

Ваня Петкова


Сириус

Аз сьм Сириус
от сьзвездието Кентавьр.
Блестя сьс най загадьчната светлина
вьрху устните на безсьрдечен мавьр
и вьв тайните луни на любовта.

Аз сьм Сириус!
самотна и далечна,
всичко в мене е обратно на света.
Мойта болока е,
че сьм осьдена да бьда вечна,
мойта радост е-
- да тьрся красота!

Аз сьм Сириус!
Планините ми са гроздове червени
вьв рубините на вино златопенно,
корените пьк корони са при мене
и годината започва не сьс пролет,
а сьс зима черна!
Истината ИСТИНА е само,
щом изльжеш сльнцето изгасва.

Няма думи вьрху мене, няма-
има само погледи мьгливи или ясни.
Аз сьм всичко в любовта, което
ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,
аз сьм сто сьрца в сьрцето,
ала никой не посмя да ме обича!
Който се допря до мен, на пепел стана,
който ме погледна-ослепя,
който пожела да бьдем двама,
два пьти от мьлния умря!

Аз сьм Сириус!
Самотна и далечна,
тьй обратна на света суров,
че сменила бих стократно свойта вечност
за най-простата в света любов.

Аз сьм Сириус!


Трапезата


И хлябът е на масата
и виното,
и чашата, препълнена догоре.
И столът чака прав
на изморените крака,
прозорецът докрая е отворен!

Вратата незаключена не спи,
леглото е оправено,
чаршафи бели
със миризма на орех и пелин.
И ризата оплана и изгладена
лежи върху бамбуковия скрин.

И твоите сандали върху пода,
и лампата изгаря сам-сама в нощта,
и рие вън с копита неспокойни
червения жребец на любовта!

И всичко те очаква,
всичко има, като преди.
Тестото втаса вече.
Тестото втаса вече.
А още е далече тягостната зима,
в коато с огъня ще бъбря вечер.
Ах, само теб те няма.
Само теб!
Щом твойте стъпки не кънтят по двора,
тестото неомесено превтаса.

Не искам ни с човек,
ни с огън да говоря,
щом твоите очи
над моята вечеря не проблясват!
Ах, само теб те няма!
само тебе.
И все едно,че нищо няма!
Ни хляб, ни вино са потребни
за пиршество,
в което трябват двама!
 
Рождението на красотата

В онази първобитна нощ
човекът бил самотен.
И пещерата тихичко заплакала
със сините сълзи на сталактитите.
Навън се стичали потоци от луна
по лактите на вечните секвои
и хиляди луни от езера
люлеели небето в свойте орбити.
Човекът не заспал през тази нощ.
Той тръгнал бавно покрай бисерните
хълмове,
а дългите лиани го прегръщали
и го задържали в зелените си кълнове.
Летели птици.Падали звездите и
и гаснели във топлите гнезда.
Човекът сложил длан върху
косите си.
И тръгнал пак към свойта пещера.
Но спрял пред входа й замаян.
На слебърния мъх под сталактиттите
сред огъня на дивите цветя,
навярно сбъркала във тази нощ следите си,
лежала тихо Първата жена.
Течали ласкавите струи на косите й,
очите й стопявали нощта
и старите дървета се разлистяли
под тръпните луни на младостта.
Човекът паднал на колене омагьосан,
а после сянката му регнала в мъха.
И бистрите кристали отразили
живота в първата му простота.
На сутринта, когато се пробудил-
до него във гнездото - празнота,
той скочил лудо, хвърлил се безумен,
но вън денят тежал от яснота.
... И той утихнал.Векове пораснал
след тази първобитна нощ,
до розивия камък се изправил
и с нокти издълбал вав Вечността
най-хубавия спомен за живота си.
Идна жена нощувала случайно
във неговата пещера.
 
П Р О К Л Я Т И Е

Да отидеш със жена в полето
в онзи миг, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
във набъбналия от целувки въздух.
Да отидеш със жена в полето
и да я оставиш непокътната!
А пък тялото ти
като топъл хляб да вдига пара
и под ризата ти сто щурчета да изгарят,
и след всичко неначупен да останеш!

Грях си сторил!
Грях голям си сторил.

А тревата тичаше в краката ти
и те теглеше надолу, все надолу,
и увисваше на силните ти лакти
тази нощ като жена безволна.

И се мяташе раката в двата бряга
хваната и все неуловима.
Ти от себе си безмислено избяга.
Ти не пожела тогава да ме имаш.

Да отидеш със жена във полето
и жена непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне.
Ах, дано във камък се превърнеш!
В миг такъв, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави капини пада
и звездите със оси червени звънват
и любов не е любов с пощада!

---------------

Г Р Е Ш Н И Ц А


Ето - аз съм грешница.

Казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.

Ето, аз съм грешница.

Има закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.

Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляда слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.

Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.
 
Любовна нощ


Огнището на пясъка изстиваше
и ние легнахме в седефените въглени.
Крайбрежното градче потъна с острова.
Черупката на хоризонта светъл
изпи морето, котвите и хората
и стана тъмно. Тъмно във очите ни,
във пръстите, във устните ни тъмно
и в някакъв бушуващ, странен ритъм
телата ни се разпиляха с мълнии.
И всичко стихна.
В очите ми отново се събраха
червените крила на всички къщи.
И златната подкова покрай залива,
и кротките дървета се завръщаха
като възкръснали удавници.
А ние бяхме целите загърнати
във меката мъгла на пяната.
Тогава ти поиска да измия
очите си в морето и да тръгнем,
но аз не исках да оставя нищо
от тебе в тази нощ покълнало.
Аз исках да те нося в мойте устни,
във колената, в пръстите, в очите си
със онзи ритъм, в който се целувахме,
и с хаоса, сред който се обичахме.
И аз си тръгнах.
Островът се спусна
и легна ласкаво в краката ми,
и бях отново цялата загърната
във меката мъгла на пяната.

Поклон пред светлата й памет!И дано там,горе, душата й намери покой и повече светлина!
                 Ружа Велчева


   


Нагоре



Гласувай:
2


Прочелите постинга прочетоха и:
ЕДНА НАИСТИНА ДОБРА НОВИНА, КОЯТО МНОГО ...
ЗЛАТКА КОЛЕВА: Работохолиците се нуждаят...
Жив съм, ама малко куцам, и дори преносн...

Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Коментари
1. katan - Поклон пред паметта й!
28.04.2009 12:18
Поклон пред паметта й!
цитирай
2. pilcho - Ех...
28.04.2009 12:39
Мир на праха й!
Беше не само талантлив поет, но и изключителна личност.
цитирай
3. nkf - Да, невероятна "поетеса&...
28.04.2009 12:49
Да, невероятна "поетеса", привърженичка на масовия убиец "Че гевара", световни терористи като бин ладен-водача на съвременния джихад срещу Запада и Кръста (включително и България).Приятелка с терористи като ясер арафат и наркотрафикантите от "хамас" и "ал-фатах",феминистка ,мюсюлманка...
Със сигурност вече е застанала пред Бог на справедлив съд.
цитирай
4. martiniki - Чела съм
28.04.2009 18:33
"Гръм", преди две-три-четири години, беше ме впечатлила с буйния си темперамент, който личеше в стиховете

Дано почива в мир!
цитирай
5. ivana59 - . . . Свири, Момче! Не виждаш ли, не ...
21.05.2009 15:47
...
Свири, Момче!
Не виждаш ли, не дишам!
Духът ми е клавиш под твоята ръка!
Свири, свири, Море, момче изящно,
неостаряващо и вечно в своя път!
Че има в този свят неща по-страшни
дори от страшната ни земна смърт.
...
Малък откъс от "Пианист" - любимото мое от Ваня Петкова... Мир на праха й!
цитирай
6. rossizoran - Светла и памет!!
27.05.2009 20:20
Беше невероятна жена и поетеса!!Често я срещах в стария си квартал.....след нея оставаше светлина...И сега ще остане!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2570784
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10085
Блог вълни
Календар
«  Май, 2025  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS