Тя вече 50 години e на сцената – красива и неуморна, изпълнена с енергия и излъчваща красота. Алберто Моравия й посвети книга и я нарече “богиня на любовта”, Лукино Висконти – “най-обаятелната и ослепителна актриса на света”, а Федерико Фелини – магьосница… Клаудия Кардинале, която на 15 април навършва 70 години.

Кардинале ще празнува рождения си ден в компанията на семейството си и на президента на Фестивала в Кан Жил Жакоб. По повод своя юбилей тя отбелязва: „Разбира се, че никой не е щастлив от това, че времето си минава. За мен обаче 70-те години нямат никакво значение, не ги чувствам на плещите си”.

Клаудия е звезда от 15-годишна. За своята шеметна кариера Кардинале споделя – „Изключителна късметлийка съм, тъй като започнах да работя по време на златния период на италианското кино. Работих с най-добрите в него“.

Клод Жозефин Розе Кардинале е родена в Тунис. През 1957 г. печели конкурса “Най-красивото момиче на Тунис”. След това учи актьорско майсторство в римската киношкола “Centro Sperimentale”, дебютира на екрана през 1958 г. в “Goha”, а веднага след това играе по-голяма роля в класическата криминална комедия на Марио Моничели “I Soliti Ignoti”. През 1959 г. участва в криминалната драма “Un Maledetto Imbroglio” на Пиетро Джерми.

Още с първите си филми е забелязана от италианските продуценти. След “Senilitа” (1962) Кардинале вече е сред най-търсените актриси в италианското кино. Следват филми, снимани от някои от най-големите италиански режисьори, включително Висконти (”Роко и неговите братя”, “Гепардът”, “Сандра”, 1965) и Фелини - “8 1/2″ през 1963, където играе с Марчело Мастрояни и е призната за международна кинозвезда. Следва “Имало едно време на Запад” (1968) на Серджо Леоне.

Клаудия Кардинале се снима и в доста американски филми - “Розовата пантера” (1964) на Блейк Едуардс, първия филм от знаменитата поредица с Питър Селърс като инспектор Клузо, и уестърна с Бърт Ланкъстър и Лий Марвин “The Professionals” (1966). Звездата се снима и в съветско-италианската продукция “Червената палатка” (1969) с Шон Конъри, уестърн-комедията “Петролотърсачките” (1971) с Бриджит Бардо, трилърът “Аудиенцията” (1971) на Марко Ферери с Уго Тоняци и Мишел Пиколи, заложническата драма “Goodbye e Amen” (1977) на Дамяно Дамяни, екшън-приключението “Бягство от Атина” на Джордж Косматос, политическия трилър “Саламандър” (1981) с Антъни Куин, “Фицкаралдо” (1982) на Вернер Херцог, “Кожата” на Лиляна Кавани. Една от последните й роли в киното е през 2003 г. в “А сега… дами и господа” (2002) като мадам Фалконети. През 2007 г. приключи снимките на “Астерикс на Олимпийските игри”.

От 3-4 години насам звездата обикаля непрекъснато по света, без да си даде сметка за възрастта – “Нося вътре в себе си страхотна енергия - като на 20-годишна. И въпреки това, като се погледна в огледалото, виждам бръчките си - следите на времето и на живота са тук, но те не предизвикват меланхолия у мен. Никога не съм прибягвала до пластична хирургия и не бих понесла риска да се погледна и да не разбера коя съм“, казва звездата пред вестник „Република“.

Тези дни актрисата получи голямата награда на турската Фондация за култура и изкуство. Наградата й бе връчена на бляскава церемония в Истанбул от председателя на Фондацията Шакър Еджачабаши по време на откриването на кинофестивала в града. Клаудия Кардинале в момента е посланичка за жените и околната среда на ЮНЕСКО в Африка. Последният филм, сниман от актрисата, е френската комедия “Cherce fiance tous frais payes”.

                        (www.vsekiden.bg)

Прибавям към написаното още  един видеоклип от YouTube. Пожелавам ви в празничните дни приятни мигове в компанията на тази невероятна актриса и неостаряваща, чаровна жена!

                        http://www.youtube.com/watch?v=oaJkNa1n48A