ПУСТИНЯТА НА ВРЕМЕТО :: Бисерите на България

Елена е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, в близост до язовир "Йовковци". Той е административен център на община Елена. Регионът около Елена е известен като Еленски балкан.

Легендата за град Елена

Има много легенди за град Елена, но една от най-интересните е за двама млади влюбени. В нея се разказва, че в девствените вековни гори на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка- девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността “Кръста”, превърната после в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била назована "Самуилец". От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.

География

Изглед от града

Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг- Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, където нависоко сред борови насаждения се белее сградата на бившето климатично училище. Зад бърдото се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници. Намира се на 38 километра южно от Велико Търново, на 230 километра от Варна и 280 километра от София.

История

Църквата

Градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през Възраждането на България. В почти всяко важно събитие от тогава има участие на еленчани: във Велчовата завера (1835 година) и в Търновското въстание през 1862 година

Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.

Първата светиня на Елена е старата църква "Свети Никола". Тя съществувала преди 16-ти век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, "печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица" е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата "Свети Никола" в 1518 година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище - мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът "Свети Никола" бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.

Родната къща на Иларион Макариополски

На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителя. Обновена е в сегашния си вид през 1804 год. със средства на по-заможни граждани и труда на населението.

Ръководил строежа хаджи Иван Кисьов, внук на поп Петко Шейтана, който се явил в Цариград пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленския край от данък житнина. Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: "Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман".

Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените ѝ са каменни и дебели 1 метър, прозорчетата - с железни решетки, а това на олтара- като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на Благовещение - 25 март 1805 година Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от "Дойно йерея" разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от агарянски разбойници. Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница.

Поп Дойно Граматик е отбелязал имената на 12 ктитори, между които Стоян Михайловски, бащата на Иларион Макариополски. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.

Църквата "Свети Никола" е изографисана изцяло от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Тук се намират образите на светите Методий Моравски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който е един от редките в България и Македония и има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният иконостас и владишкият трон в църквата.

С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага бил издигнат нов параклис "Успение на Пресвета Богородица" през 1800 година, преправян в 1813 година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква. Ориентирали се да съборят Калето и използват материала от него. Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Изграждането ѝ е дело на майстор Михо от махала Болерци, близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на Кольо Фичето, уста Генчо Кънев и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение. Строежът е започнат през 1836 година, а е завършен през 1837 гододина, когато храмът е осветен на 28 август.

През 1861 година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година. През 1925 година църквата "Успение на Пресвета Богородица" изгубва много ценно художествено творение - в пожара изгорял иконостаса. Новият иконостас е резбован от Георги Киров, а иконите са от еленския художник Христо Берберов.

Третата еленска светиня - храмът "Рождество на Пресвета Богородица" има сродна съдба със старата църква "Свети Никола" и е свързана с историческия път на града. Построен е параклис в 1812 година под ръководството на хаджи Йордан Брадата, на място подарено от хаджи Панайот и хаджи Димитър Разсуканов. И за него е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов и хаджи Йордан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня. Параклисът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи Йордан Брадата след обесването му, постъпила монахиня. С иконата на хаджи Йордан Брадата донесена от Божи гроб са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир "Свети Илия". Не издържали плетените стени на параклиса "Рождество на Пресвета Богородица" на огнената стихия на 20 юли 1859 година и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 година Градил я младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до 1894 година.

В паметния 22 ноември 1877 година в едно от кръвопролитните сражения на руско-турската война, при опожаряването на града, поробителят не пощадил иконостаса и превърнал храма в склад за жито. Еленчани при завръщането си от "бягането" спасили запаленото с барут жито, от което получили по крина за настъпващата зима. Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от Станислав Доспевски на светите равноапостоли и славянобългарски учители Кирил и Методий през 1866 година, озаглавена "Просветители Българский". Иконата престояла в храма 15 години и е подарена на народното училище и сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: "Пийте от нея, сия ест кров". Силата е в Словото - причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча - символ на науката.

През 1966 година храмът е конструктивно укрепен. При провеждането на реставрационните работи по стенописите на църквата над северната врата е открита вградена каменна плоча с хубав релефен образ на патрона на храма Свети Никола. През есента на 1987 година църквата е окончателно реставрирана и експонирана за посещение.

Селища, присъединени към града

Боевци;
Горни Чукани;
Долни Геновци;
Казаци;
Килъжовци;
Лапавишковци - махала до град Елена до 1892 година; после е броена към махалите Разпоповци и Неювци; с държавен указ 757 от 1971 година е присъединена към град Елена;
Майтаняци;
Марафелци;
Милковци;
Младеновци;
Неювци;
Новачкини - заличена с държавен указ от регистъра на селищата в България през 1971 година и присъединена като квартал към град Елена;
Пърчовци;
Разпоповци;
Синджирци;
Тинково;
Усои - махала до град Елена, заличена с държавен указ от регистъра на селищата в България през 1971 година и присъединена като квартал към град Елена.

Забележителности

Запазени 147 паметници на културата, 7 от които са с национално значение:

Родната къща на Иларион Макариополски;
Часовниковата кула;
Даскалоливницата;
Църквата „Свети Никола”;
Църквата храм „Успение на Пресвета Богородица” с камбанарията;
Петте Разсуканови къщи;
Попниколовата къща;

Елена притежава над 6 000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги.

Музеи

Даскалоливницата- първото българско класно училище, основано от Иван Момчилов през 1843 год.;
Къщата-музей „Иларион Макариополски“, улица „Дойно Граматик“ № 2;
Музей по палеонтология;
Къщата на Юрдан Хаджипетков - бащата на Петко Тодоров и Мина Тодорова;

Повече информация можете да получите на страницата на Музей на възраждането в град Елена.

Калето

"Калето" е наименованието на хълм, който в наши дни се намира в покрайнините на гр. Елена, а в миналото е бил над града. Наречен е така, защото по време на кърджалийството е имало кале. В най-високата му част е имало пост, който е следял за наближаване на кърджалии. Ако е забележел такива, постът е обявявал тревога и всички църкви са започвали да бият камбаните си. Това е бил сигнал еленчани възможно най-бързо да се отправят към Калето, за да се отбраняват срещу разбойниците. След края на кърджалийството Калето е използвано за турска казарма, но постепенно е започнало да се събаря. През 1836 година при строителството на църквата "Успение на Пресвета Богородица" е използван материал от разрушената крепост. В момента Калето е парк без останали крепостни стени от бившето кале.

Природни забележителности

Няколко са природните забележителности в близост до Елена:

Марков камък - огромен камък, който според легендата е хвърлен от Крали Марко;
Раев камък;
Дървото Слона - огромен дъб, на 1300 години, който има един нисък и дебел клон, приличащ на хобот;
Христовският водопад;
Връх Чумерна;
Връх Острец - изгаснал вулкан;
Връх Симаново

Празници

На 1 май се провежда възстановеният традиционен събор на Неювската поляна с богата концертна програма и народно веселие.
Преди празника на град Елена се провежда конкурс за красота "Царица Елена", победителката от който е една от водещите фигури в самия празник.
На 21 май е празникът на града "Свети равноапостоли Константин и Елена". Празникът се чества всяка година с много тържества, забави, концерти, състезания и др. 21 май е и деня, когато абитуринтите от еленското училище "Иван Момчилов" завършват средното си образование.
Общински събор на народните читалища - своеобразен завършек на творческия сезон за самодейните колективи на читалищата е провеждането му всяка година около 24 май на сцена на читалище от общината.
Празник на Еленския балкан се провежда два дни през месец юли. На втория ден е съборът на самодейните състави от клубовете на пенсионера "На юг и север от Балкана".
Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
На 5 декември всяка година населението се покланя пред подвига на загиналите при село Марян в западния край на града. Поклонението пред паметника на загиналите в западния край на града се нарича "Бягането" и се свързва с бягството на еленчани при нападението на града.

Обществени институции

СОУ "Иван Момчилов"

Личности Родени в Елена

Александър Кисьов (1897 - 1964), български военен деец, генерал от конницата
Александър Пиндиков (р. 1930), културен деятел
Георги Георгиев-Гец (1926-1996), актьор
Димитър Моллов (1846-1914), лекар и политик
Иван Момчилов (1819-1869), просветен деец
Иларион Доростолски (р. 1913), духовник
Иларион Макариополски (1812-1875), духовник
Йосиф Брадати (1682-1759), книжовник
Милан Радивоев (1845-1918), просветен деец
Никола Бобчев (1863-1938), филолог
Никола Михайловски (1818-1892), просветен деец
Пенчо Златев (1883-1948), офицер
Петко Тодоров (1879-1916), писател
Сава Катрафилов (1836-1876), революционер
Стефан Бобчев (1853-1940), юрист и публицист
Стоян Михайловски (1856-1927), писател
Теодор Теодоров (1859-1924), политик

Други личности, свързани с Елена

Емилиян Станев (1907-1979), писател, завършва гимназия през 1928

Кухня

еленски бут
филе "Елена" (рибица)
еленска сливова ракия: за разлика от богатите на грозде южни склонове на Средна Стара планина, северните, в разстояние до 20-25 км от билото на планината, се отличават с по-добри условия за отглеждане на овощни насаждения, отколкото на грозде. Това е довело до специфика в традициите, включително и тези на производството на спирни напитки в последните 200-300 години. Макар че по-заможните местни земевладелци, притежаващи земи в по-отдалечени от Балкана места, са можели да си позволят собственото производсто на вино, като традиция за местните хора се е утвърдило варенето на сливова ракия.