Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2008 12:08 - Бисерите на България - Боженци
Автор: condor46 Категория: Туризъм   
Прочетен: 2137 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2008 12:19


imageБоженците е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово.
Име 

Село Боженците понякога се среща изписано като „Боженци“. В Национална база данни и в ЕГАТТЕ от 2001 г. село Боженците е членувано. Според справка на ГРАО-Габрово в Националния статистически институт по повод коректността на изписване на селото, още през 1934 г. по данни от преброяване на населението селото е съществувало точно „Боженците“, а не „Боженци“ и през годините това не е променяно.[1] Единствената промяна е през 70-те години на 20 век, когато статутът му от махала е преминал на село. И към момента, самостоятелната пощенска станция на входа на селото посреща с табела: "Пощенска Станция село Боженците"

География

Село Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Разстоянието от Трявна е 8 km, от Габрово - 15 km, от София - 201 km, от Варна - 255 km, от Пловдив - 116 km, от Бургас - 207 km.

История 

Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.

Архитектура image image Изглед от Боженци

Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи

Културни и природни забележителности  image image

Боженци е сред 100 национални туристически обекта, Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват, 09:00 - 19:00 часа. Има печат в настаняване целогодишно. И се посещава от повече от 25 000 души годишно.

Личности 
  • Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859-1918) - участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877-1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово[2]

Източници
  1. В книгата си "Из общественото и културно минало на Габрово", издадена през 1934 г., д-р Петър Цончев нарича селото (което тогава е и община) Боженци (стр.2, стр. 55).
  2. Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

Външни препратки
Във времето на легендите и преданията



    Когато историците мълчат, ние се обръщаме към легендите и преданията и оттам черпим сведения за Боженци. И макар че в тях има много измислица, слушаме ги с интерес, вълнуваме се от случките, пренасяме се в миналото.

    Все още няма точни исторически сведения, които да хвърлят светлина и подкрепят едно или друго мнение за създаването на Боженци. Миналото е заличило  много следи. Вековен прах е посипал историята на Боженци и докато той не се махне и блесне истината за образуването на селото, за нея ще съдим по една легенда.

    По хълмовете които ограждат Боженци от север, североизток и изток, са установени следи от стар римски път. От това, че прехвърля Балкана, по него е имало оживено движение. На юг от селото се издига могила, която населението нарича Манастиря. Предполага се, че там е била построена една от тези римски станции, които били разполагани на по 50 км. Те били места за почивка на пътниците и животните. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията, наричана на латински “мансия”, са се заселвали търговци, за да създават или развиват още повече търговията си. Възможно е по-късно населението да е нарекло това място манастир от “мансия”, а пък заради религиозните обреди, извършвани там - “Боже място” - и така да е достигнало до името на селището – Боженци. За произхода на името това обяснение е твърде възможно, но то си остава само хипотеза. Ако се приеме всичко това, историята на Боженци ще започва много преди падането на България под османско робство.

    Легендата за баба Божана – болярката е широко разпространена и най-добре е преразказана от В. Мутафчиева:

    ... “Разправата над Търново, упоритата твърдина на отпората, била страшна – това знае всеки. Сринати били със земята дворците на Царевец и болярските дворове... “Умориха се да убиват” - бележат летописците и трябва да им вярваме, с нож се убива бавно и мъчително.

    Убийците трябва да отдъхнат ден и седмица. А тоя ден и тая седмица спасяват много нещо от България. Хората и ...

    На Север от столицата, запомнили са търновци и всеки селянин от близката равнина, на север започва незнайната гора, пустинен лес. Един ден път, не повече и лесът ще те погълне, ще потънеш в него като игла в купа сено. Нека те търсят и намерят тогава отпочиналите убийци на султан Байезид!
   Нощем, когато турската стража и пияните войскари спят тежък сън, когато месечината се спусне зад Света гора, между пепелищата и тлеещата жарава се промъкват плахи сенки, Те едва пристъпват по улиците на Търново, сгъстяват се чак накрай града в човешка върволица. Конете вървят тихо, сякаш насън, обвити в калчища копита, не поскърцват смазаните колелета на колите. Тихо... тихо. Съвсем тихо българите трябва да оставят дотогавашна България, да пренесат част от нея в новата си родина, в планината и леса.

    Час, часове, път. Челото на кервана се е вбило в гората и тегли подире си цялата върволица. Още малко – слънцето се подава над хълмовете, светлината му оголва тайните стъпки на кервана, още малко – дали някой султанов съгледвач няма да се съюзи със светлината, дали няма ей-сега да изпищи турски рог и писъкът му да докара тук, на границата на леса, тълпа убийци?

    Последният кон нагазва горската шума – свърши се. Българите успяха да се промъкнат незабелязано в новия си дом.”

    Според легендата баба Божана е била сред бежанците заедно със семейството си и брати си Трапеско. Около селото са намерени следи от по-стари селища в Сирянската махала  - Зарета и Юрта. Твърде вероятно е тези първи заселници, пък и след тях, да са сменили едно или няколко места, докато най-после се установят в днешно Боженци.

    Образуването на колибарските села и махали има нерадостна и печална история, изпълнена с напрежение и драматизъм. През средните векове селищата са се създавали и развивали при плодородни почви на равнината. Варварските нашествия, природните бедствия, тежките данъци и насилия на поробителите, принудили много български семейства да напуснат родните си места, да изоставят бащиния си дом и на посоки да търсят спасение в непроходимите гори на планината, далеч от централните пътища, по които минавал турски аскер. Нагазвали смутено в долините на малките планински рекички и в най-удобното и безопоасно място свивали гнезда. Боженци е колибарско селище и има същата съдба.

     Легендата за баба Божана се подкрепя от една народна песен и няколко факта, установени от икономическите, културни и етнографски проучвания на края.

    Населението на Боженци е било носител на най-добрите традиции на средновековната култура в женското облекло – сокаят и червените ботушки. Голямата духовна и материална култура, която са имали жените от Боженци, по всичко личи, че е пренесена от център, който е стоял много високо в това отношение. В случая мисълта ни се насочва към Велико Търново.

    Вътрешните подбуди, които свързвали боженските мъже с търговията като основен техен занаят и качествата, които са притежавали търговците за по-големи грижи към облеклото, храната, здравето и образованието, са близки до тези на търновци. В ония исторически моменти Боженци е било малко и доста отдалечено селище от оживените търговски пътища, за да даде началото на една такава предприемчивост, каквато е търговията.

    През 1527 година в книгата за посетители на Зографския манастир са се подписали трима свещеници от Габрово. Изглежда, че Габрово по това време е било голямо селище, щом през тази година е имало трима свещеници. А за първоначалното развитие на такова селище са били необходими поне 70-80 години.

    Ако се приеме Рачо Ковача за основател на Габрово и се вземат предвид още 70-80 години за развитието на Боженци, то 140-те години, върнати назад ни доближават до обяснението на легендата, че селото се е образувало по времето на турското нашествие, когато през 1393 година пада Велико Търново. В този случай местното предание се потвърждава, но името на селото хвърля сянка на съмнение. Ако Боженци е произлязло от името на първата заселница – баба Божана – болярката, то би трябвало да бъде Божаново, Божанци, а не Боженци. Ето един въпрос, на който отговор все още не може да дадем.

    Първите записани сведения за Боженци са от турските данъчни регистри от 1750 година. В тях се споменава за колибарско селище Боженци, състоящо се от 24 къщи. В музея на селото има запазени няколко стари документа, оставени от търговеца и лихварина Минчо Попов (дядо Миню Попа) и още няколко турски, които след обстойно проучване вероятно ще хвърлят по-голяма светлина върху историята на селото.

    Все пак по-вероятно е, че Боженци е образувано от заселили се тук бежанци от Велико Търново и че неговото развитие и разцвет започват не по-късно от средата на 18 век.

     В миналото населението на Боженци било будно и находчиво. Килийното училище – едно, после второ, читалище и първата прогимназия в околията подсказват за големия интерес на жителите на Боженци към просветата и образованието.

    Възникването на Габрово по-късно дава възможност за близък контакт между града и селото, основаван главно на големия обмен на населението, на общите интереси и занаяти.

Боженци / Милчо Стойчев / 1975 г.

 




Тагове:   България,   боженци,


Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2146119
Постинги: 584
Коментари: 1138
Гласове: 10067
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS