ВРЕМЕ  Е

Да си подредя къщата:

да измета горчивите спомени,

да излъскам до блясък щастливите мигове,

да си изплатя дълговете

към приятели

и врагове,

да изрека поне още веднъж „обичам те“,

да благодаря на децата си

и на внуците,

че ги има,

че ще пренесат през годините

частица от мен,

да благодаря на приятелите,

че винаги бяха моя крепост

и вярно рамо,

да благодаря и на враговете си –

чрез тях се чувствах винаги жива

Накрая да простя на себе си,

че винаги бях това, което исках,

а не това, което се очакваше от мене…

Време е

Всеки момент

камбаната

може да бие

и за мен…

Ружа ВЕЛЧЕВА