Най-четени
1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. reporter
6. zahariada
7. demograph
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. reporter
6. zahariada
7. demograph
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. iw69
6. kalpak
7. rosiela
8. savaarhimandrit
9. dokito
10. varg1
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. iw69
6. kalpak
7. rosiela
8. savaarhimandrit
9. dokito
10. varg1
Постинг
09.10.2019 22:54 -
ДУША
Един странен образ съм съхранила в паметта си през годините от времето, когато тичах безгрижна и очарована из чистите спокойни улички на родното Павликени.
Безформена, прашна женска фигура понякога нарушаваше провинциалното спокойствие и тишина на градчета. С две различни мъжки обувки на краката, в едната ръка - торба, където събираше подадената й храна, а в другата - пръчка. С нея ни гонеше, ако прекалено се приближим към нея, обладани от детско любопитство и неясен страх. Приличаше на подвижен гардероб, защото носеше всичките си дрехи, една над друга, на гърба си...Рада Гардероба, така й викаха...
Щом прекаляхме с лудориите, с нея ни плашеха...
Понякога това даваше резултат и ние прилежно се навеждахме над уроците, домашните и книжките.
От пестеливите думи на възрастните разбрахме, че някога е била красива госпожица, учителка по литература в местната гимназия. Но фатална любов убила завинаги разума й и сега като призрак броди из града, докато Бог се смили над нея и си я прибере горе...
„Красива? Глупости!“ Някак си нашите чисти, детски сърчица не можеха да повярват, че една раздяла с любим човек може да изтрие красотата и младостта така, завинаги.
Един ден Рада Гардероба дойде вкъщи. Майка ми я извика, беше по Великден. Даде й храна за торбата, но я прикани на поседне край градинската маса. Сложи пред нея чиния с козунак, писани яйца и чаша мляко.
С нарастващо любопитство следях всяко нейно движение.
Тя не говореше. Много рядко отронваше дума. Беше затворена в оня свой свят, невидим за нашите очи.
Ядеше бавно. Едва преглъщаше. В движението на ръцете й, с изпочупени нокти и загрубяла, спаружена кожа, имаше нещо , останало от финеса на някогашната красавица. Разумът е покосен, но тялото е запазило във всяка своя фибра спомена за добри обноски и чар. Това, което най-много ме порази бяха очите й – две тъжни метличини, които озаряваха това безформено, преждевременно състарено лице. Като че от тях надничаше нейната осакатена, но светла като небето душа.
Вече не изпитвах страх, а някакво необяснимо за детското ми сърце състрадание и съпричастност.
Когато приключи с храненето, тя много внимателно отмести чинията, пророни едно „мерси, госпожа“ и тогава стана чудо. Тя започна да рецитира:
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
„Яворов...“ -прошепна майка ми.
Думите се ронеха от беззъбата й уста като пролетен цвят.
Една красива, наранена душа беше оцеляла в това безформено, непощадено от бурите и времето тяло.
Човешката душа - най-голямото чудо, с което Бог ни е дарил!
Но това го разбрах едва, когато превалих хребета на живота си.
Ружа ВЕЛЧЕВА
Безформена, прашна женска фигура понякога нарушаваше провинциалното спокойствие и тишина на градчета. С две различни мъжки обувки на краката, в едната ръка - торба, където събираше подадената й храна, а в другата - пръчка. С нея ни гонеше, ако прекалено се приближим към нея, обладани от детско любопитство и неясен страх. Приличаше на подвижен гардероб, защото носеше всичките си дрехи, една над друга, на гърба си...Рада Гардероба, така й викаха...
Щом прекаляхме с лудориите, с нея ни плашеха...
Понякога това даваше резултат и ние прилежно се навеждахме над уроците, домашните и книжките.
От пестеливите думи на възрастните разбрахме, че някога е била красива госпожица, учителка по литература в местната гимназия. Но фатална любов убила завинаги разума й и сега като призрак броди из града, докато Бог се смили над нея и си я прибере горе...
„Красива? Глупости!“ Някак си нашите чисти, детски сърчица не можеха да повярват, че една раздяла с любим човек може да изтрие красотата и младостта така, завинаги.
Един ден Рада Гардероба дойде вкъщи. Майка ми я извика, беше по Великден. Даде й храна за торбата, но я прикани на поседне край градинската маса. Сложи пред нея чиния с козунак, писани яйца и чаша мляко.
С нарастващо любопитство следях всяко нейно движение.
Тя не говореше. Много рядко отронваше дума. Беше затворена в оня свой свят, невидим за нашите очи.
Ядеше бавно. Едва преглъщаше. В движението на ръцете й, с изпочупени нокти и загрубяла, спаружена кожа, имаше нещо , останало от финеса на някогашната красавица. Разумът е покосен, но тялото е запазило във всяка своя фибра спомена за добри обноски и чар. Това, което най-много ме порази бяха очите й – две тъжни метличини, които озаряваха това безформено, преждевременно състарено лице. Като че от тях надничаше нейната осакатена, но светла като небето душа.
Вече не изпитвах страх, а някакво необяснимо за детското ми сърце състрадание и съпричастност.
Когато приключи с храненето, тя много внимателно отмести чинията, пророни едно „мерси, госпожа“ и тогава стана чудо. Тя започна да рецитира:
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
„Яворов...“ -прошепна майка ми.
Думите се ронеха от беззъбата й уста като пролетен цвят.
Една красива, наранена душа беше оцеляла в това безформено, непощадено от бурите и времето тяло.
Човешката душа - най-голямото чудо, с което Бог ни е дарил!
Но това го разбрах едва, когато превалих хребета на живота си.
Ружа ВЕЛЧЕВА
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS
