Циганското лято днес танцуваше по търновските улици…

Първо и най-дълго се заигра на Кооперативния пазар. Надничаше по претъпканите с примамливи плодове и зеленчуци весели сергии, помириса цветните китки и лакомо се облиза при вида на огромните тикви – бели и жълти… Бабите от близките села свиваха в кърпичка  железните левчета  от купувачите и се молеха автобусите за към село да са навреме…

Лятото откъсна крадешком едро, кехлибарено зърно и на пръсти,  танцувайки в косите на две красиви болярки, тръгна към светофарната пресечка. Искаше да се поразходи по главната улица на града.

Когато отмина внимателно бариерите около новостроящия се МОЛ изведнъж се стъписа…

Дали пък не е объркал пътя? Една безкрайна върволица от жълти коли подпираше улицата от едната страна, паркирани коли, наблъскани една до друга, я притискаха от другата страна, а в тясното пространство посредата се сбутваха автобуси, леки коли, неправилно пресичащи пешеходци и бездомни кучета… Тези търновци!… Дали пък това да не е някакъв нов тип паркинг, или пиаца или …

Циганското лято искаше да се поразходи спокойно, да се наслади на топлото октомврийско слънчице, да подиша чист въздух, да си помечтае… И реши да избяга от леките коли и бензиновата воня.

“Ще се поразходя из красивите стари улички над театъра” си рече лятото и зави над Паметника на Васил Левски.

Един черен мерцедес за малко да го отнесе… Огледа се за тротоар, но уви… Нямаше го. Докъдето погледът стига – коли, коли и само коли… Изтегнали се върху тесните тротоари и леко похъркваха под топлината на следобедното слънце. Между колите и къщите имаше толкова малко място, че едва да се провре едно изпосталяло бездомно куче…

Оставаше само една възможност – да върви лятото по самото платно на улицата и да се моли Богу да не го прегази някоя от форсиращите коли…

Стигна до ул. “Зеленка”, която от грозните и сбъхтани като в преса за зехтин нови и стари сгради, отдавна не оправдава името си… Зеленината беше се изпарила безвъзвратно.

Циганското лято въздъхна съкрушено и точно на завоя  черен джип с тъмни стъкла едва не го отнесе в небитието… Едно ласкаво бездомно куче с червено копче на ухото съчувствено го близна по босите пети и се шмугна набързо под една от спрените коли.

“Ще трябва да се махам от тук, какво ще правят хората, ако ме премаже някоя кола… Я по-добре да се смъкна към Общината – там ще е по-защитено”… Видя стъпала, които се спускаха надолу между Факултета на художниците и Общината… Едва минало  няколко стъпала и разбра, че е направило почти фатална грешка… Стъпалата, изронени и хлъзгави, гризяха босите му пети и всеки миг циганското лято  можеше да се изтърколи надолу, та чак до Лоби бара,  където  отмаряха общинарите на чаша търновско пиво…

Нашето весело циганско лято приседна тихо на едно все още цяло стъпало и  горчиво, безутешно заплака. Нямаше кой да го чуе!…

Във всичко наоколо гордо ревяха истинските господари  на улиците – мощните, нахални и самодоволни  леки коли…

Текст и снимки: Ружа Велчева
(www.dobrinite-news.com)

Да, това е Търново, това е циганското лято, това е Царевец, това е Самоводската чаршия, това сме ние!
С надеждите си, че може, по-иначе може !