Скъпи мои познати и непознати приятели и читатели, искам да споделя с вас една моя идея-мечта, която се роди в Смолянския край, при моята последна служебна командировка, месец преди да се пенсионирам през лятото на 2004. Участието ми в един конкурс за идейни проекти в областта на опазване на нашето културно-историческо наследство отново запали светлината в душата ми и сега нищо не може да ме спре по пътя към нейното осъществяване, независмо от това какъв ще е резултатът от конкурса. Но затова ще ми е нужна и вашата безценна помощ.



В Родопите се пее:

“Дето солзи капали,
тамо ще песен да никне,
тамо ще извор да има…»

Бях поразена и омагьосана още при първата ми среща с Родопа планина! Това е любов от пръв поглед, любов - за цял живот!
Могъща, красива планина, работливи, усмихнати и гостоприемни хора, невероятни песни, бързи и бистри като сълза реки, множество параклиси и още повече - крайпътни чешми…Бълбука водата от чучурите и разказва легенди или простички човешки истории …Отпиваш глътка вода в знойния летен ден и погледът ти се спира върху избеляла от времето снимка или скромен надпис, издълбан в камъка, за да ни напомнят за нечий героизъм, лична житейска драма или просто - в памет на достойно извървян път през отминалите години…
Голяма част от тези чешми са построени от дарители. Смолянският край се слави със своите прочути майстори-чешмари, затова никак не е случайно, че още през 80-те години на миналия век в Доспат се дава начало на Събора на чешмарите, провеждан под егидата на ООН, който постепенно прераства във Фолклорен фестивал всеки последен уикенд на м. август. Само в община Доспат има над 180 крайпътни чешми, а майсторите от този красив град на брега на язовир «Доспат» са построили повече от 1300 чешми в него!!! Всяка чешма си има своя история и както историите една с друга не си приличат, така и всяка чешма си има свое лице и свой душа!
Още при първото ми пътуване из Смолянския край се роди идеята ми всички тези чешми да се фотографират, да се съберат данни за всяка чешма - повод за построяването й, историческа справка за времето,през което е построена,данни за майстора,който я е направил. Впоследствие идеята ми се избистри и вече придоби вид на идеен проект. Цялата събрана информация да се подреди в електронен сайт, на български и английски език, като по този начин, чрез възможностте на Интернет това наше национално богатство - Чещмите в Родопите - стане популярно и сред останалите европейски държави, а защо не и сред останалия свят!
Построявянето на чешма е един свещен акт, общение с непреходността на живота, акт на милосърдие, исконна българска традиция, пренасяна през вековете, жива и сега! Желанието ми е с този мой идеен проект да съхраним от една страна една частица от българското културно-историческо наследство, а от друга страна - да го направим достояние и на другите народи по света.

В много страни по света отдавна са забравили вкуса на истинската вода от чешма. За тях водата е само в бутилки и децата там може би си мислят,че водата се произвежда в завод или кой знае как! Нашите български деца знаят вкуса на истинската вода - нека всички се поклоним през златните ръце на знайните и незнайни майстори - чешмари, които през вековете, a и сега, чрез песента на водата в своите чешми, ни правят съпричастни с мъдростта и величието на българската земя!
Какво бих направила, ако моят идеен проект «Чешмите в Родопите пеят, разказват…” бъде отличен?…Имам само един отговор - със средствата от наградата ще построя РУФИНКИНАТА ЧЕШМА, някъде около Доспат, високо в планината, както се пее в прекрасната родопска песен “Руфинка е болна легнала на високана планина, до нея никой нимаше, сал стара й майчица…”

                                                  Автор на проекта - Ружа ВЕЛЧЕВА



Който от вас разполага със снимки или с истории за чешми в Смолянска област и е съпричастен с моята мечта,може да ми бъде полезен! За пряк контакт с мен: ruzha@live.com



Чешма в с. Мугла





с. Славейно, Пловдивската чешма



с. Славейно, Смолянската чешма



с. Славейно, чешмата до камбанарията



Енихан Баба теке - чешмата

                                                   
Руфинка болна легнала

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара й майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си й придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.
                               родопска народна песен

Успех на това благородно начинание! Ако се намери спонсор може да се издаде луксозна книга, към коята ще има голям интерис! Съпроводена с диск с родопски песни!

Идеята ти за диск към книгата е чудеснарпросто не се бях сетила за това!Сърдечен поздрав- Ружа Велчева

Приветствам, подкрепям, мога през лятото да снимам из моя край и да ти изпратя!
Дана 55

Днам,че мога да разчитам на теб!Хубаво е,ако успея да се преборя за финансирането,но...каквото сабя покаже!...Стискай палци!

грабващо! Поздрави!

Толкова се радвам,че моята идея ти харесва!...

Покланям ти се Ружа.Истинска родолюбка,която и от толкова далече мисли за българщината!Прегръдка :))))

Благодаря ти за добрите думи!Обичаш ли Родината,ти я носиш в душата си и на край света!Прегръщам те през океани и морета-Ружа

прекрасна идея. но какво се случва след 2 години. може би хората са изморени от проблеми...но ще дойде време и този период ще отмине. тогава ще си припомним и ще отдадем полагащата се почит на историята...

на материала, имах идея да пиша нещичко за чешмите, за знаците човещина из земята българска, строени от знайни и незнайни люде през годините...какво стана с твоята идея?