Сънувам често планината.
Родена в необятна равнина,
като река към своето начало
се завръщам.

Не мога тук да спра,
не мога да остана.

Като спасителна ръка
ме викат
тези горди лесове.

И медногласи чанове
в кръвта ми възкресяват
стародавни истини.

А там далеко
чака жадна равнината,
не мога да остана.

И клетва е целувката ми
върху камъка -
в съня си да открадна планината.

Като река към своето начало
се завръщам.
И нямам сили да  остана...

                                            Ружа ВЕЛЧЕВА