Нагоре,
нагоре,
нагоре,
мъчително бавно
по стъпалата -
векове,
към слънцето...

В храма,
съграден от хора богове
и богове хора,
пречистена от болка,
страст,
умора,
търся изгубената истина
за твойте корени.

Толкова много смърт
и светлина -
очите ослепяват.
Тишина.
Тишина.
Онемявам.

Само сърцето вижда,
чува,
говори...

Тук ли си?

Ружа ВЕЛЧЕВА

като изкачване на предразсъдъците и страховете, съмненията и колебанията - преодоляване на себе си

Знаеш ли къде случайно те "срещнах" днес - в он-лайн вестника на Антон Баев :)

Пиша ти със закъснение,защото други неща бяха около мен...С Антон не се познаваме лично,но приех с радост да му сътруднича.Сега ждтвя един политически материал за него.Прегръщам те-Ружа