2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Жената придърпа внимателно полата си под коленете и протегна крака към слънчевото петно пред нея. Пролетната топлина докосна кожата й и тя леко се усмихна.
Пролетта беше дошла, а с нея и надеждата, че ще дочака истинското малко слънчице.
Тук, под стълбището на местната Темида беше прекарала година. С торба дрехи, едно вехто одеяло и неизменните куки. Плетенето й помагаше да изплете времето, да изплете живота си, втъкавайки в плетката малкото хубаво, което я беше споходило през нейните 68 години. Една на лице, една на опако, бяло и черно, радост и мъка...Плетеше до изнемога с премръзнали пръсти, а край нея течеше пълноводната човешка река, шумна и пъстра, като живота, който я докосваше, но тя не искаше, не можеше да нагази във водите му...Беше изхвърлена на брега от близки, от приятели...
Един непознат се спря до нея и понечи да й даде желязно левче. Тя се усмихна, прощавайки му. „Купете цвете за жена си. Аз не прося. Просто обичам да стоя тук, да се радвам на хората и да чакам...“
Мъжът отмина, замислен над думите й. „Странна птица!...“Но се запъти към близкия кооперативен пазар и купи букетче кокичета с левчето.
Не искаше да я настанят в старчески дом. Тук беше на студа и жегата, но беше волна птица, изгубила гнездото си, но разпънала криле над безкрайната река...И плетеше, плетеше...Една на лице, една на опако...Като живота й...
Хората свикнаха да я виждат там, на пейката под стълбите. Е, някои се подиграваха, други присядаха до нея, а трети просто не я виждаха. Общинарите през ден бяха при нея да я убеждават, че ще намерят място за нея, но тя беше непреклонна. „Аз съм добре тук, оставете ме на мира!...“
Нещо просветна в човешката река и сърцето й трепна. Дали не е нейното слънчице. Скоро лицето й помръкна. Беше се припознала...Ще чака. Ако днес не дочака, утре пак ще е тук.
Преди година сърцето й я предаде. Подскочи няколко пъти и спря. За миг се видя отстрани. От краката й се издигаше бяла светлина нагоре, а тялото, старо и безпомощно, сияеше в цветовете на дъгата. Помисли си, че вече е свободна, откъсната от времето и живота, но минувачи вече се суетяха около нея.Някой позвъни на 112 и скоро лекарите вече я връщаха обратно, тук, на земята....
Когато се закрепи, от болницата направо я настаниха в старческия дом. Първо се съпротивляваше, чувстваше се като птица в капан, но постепенно се приобщи към порядките, харесаха й тези самотни, стари хора, които бяха съхранили жаждата за живот, въпреки всичко, което ги беше сполетяло...
Просто стана една от тях. И се примири със съдбата си. Но всеки ден се качваше на автобуса и слизаше тук, в центъра на града. Сядаше на пейката под стълбището на съда и вперила очи в реката от хора, чакаше.
Преди повече от година, когато пейката беше неин дом, пред нея като от приказките изникна едно малко момиченце. Мъничка фея с очи като две огромни сини теменужки. Беше се изскубнала от ръката на майка си, явно са чакали автобуса на спирката. Детето дълго, дълго изучава лицето на старата жена и тихо попита:“Защо си тъжна, бабо?Боли ли те нещо?..“И докосна плахо ръцете й с куките, като уморени птици, кацнали в скута й. Такава синя светлина струеше от очите на момиченцето, че жената за първи път от години се почувства щастлива и спокойна. Погали русите къдрици на детето и то й се усмихна съучастнически. После бръкна в джобчето на палтенцето си и й подаде едно синьо, синьо като очите му стъклено топченце. От тези, които зашиват на децата против уроки.
„За късмет, бабо!...“ И пак се усмихна.
В този момент майката, открила изчезналото от ръката й дете, долетя и грубо дръпна детето. Отдалечавайки се, то й помаха с ръка, а сините теменужки на очите му пееха:“Късмет, мила бабо! Пак ще дойда...“
Жената на брега на многоликата човешка река се усмихна на спомена и впери очи в очакване на две сияйни, сини теменужки...
Ружа Велчева
Основите на женския сексапил
Първата буква от името показва нуждите н...
Искам да ти кажа : Добре дошла отново сред нас!!!!!
Сега отивам да чета постинга ти:))).
Ще се върна след малко - очаквай ме!
Развълнува ме разказът ти, Ружа!
Видях живота от страни - и моя и на другите хора.
Едно на лице, едно на опако, бяло и черно, радост и мъка ...
Много тъжно ми стана - чакането убива, особено, когато очакваш добро, а то не идва ...
Накрая открих доброто - в две сини, сини,сияйни, теменужки, невинни, детски очи.
Има радост, макар и за кратко, макар и от несвои, но има!
Поздрави, Ружа!
Хубава вечер!
Сега,след като си възстанових достъпа, ще наваксам и ще отразя всичко,което съм направила през това дълго отсъствие тук...Хубава вечер и прегръдки!!!
Светли празници!
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS