Последният ден на лятото е.

Всички направо са полудели.

От клоните ми намига вятърът

и с огнени кестени ме замеря.

По пейките влюбени гимназисти

се целуват като за последно.

Стъпвам плахо по златните листи.

Маратонките ми весело светят .

Нищо, че от мишите дупки в пръстта

есента вече сърдито наднича.

Стиснала здраво кестенче във дланта

с усмивка към есента си тичам...