Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2009 23:56 - Бисерите на България - Тетевен
Автор: condor46 Категория: Туризъм   
Прочетен: 5246 Коментари: 2 Гласове:
0



КЪРДЖАЛИИ В ТЕТЕВЕН


Прочуле се кърджалие,
кърджалие, золумджие!
Къдя ходат, золум прават,
къдя ходат, света горат,
къщи палат и обират.
Вред ходиха, вред гориха,
ред ми доде да си додат,
да си додат в Тетювене.
Хабер пращат кърджалие
до тетювенски чорбаджие:
да съберат, да изнратат
петстотин кара алтъне,
хиляда бели грошове:
- Ако пари не допратат,
ние ще презнощ да додем,
селото да им изгорим!
Събрале са се хаджие,
хаджие и чорбаджие,
па утишле на конака,
на конака при агата,
па си думат и говорат:
- Бре хаджие, чорбаджие,
що да сторим, да направим,
кърджалие пари искат,
ако пари не запратим,
селото ще ни изгорат!
Та продума Хасанчето,
Хасанчето, агата им:
- Разкажете на жените
да не носат зелените,
зелените салтамарки,
сукнените кацавьейки;
да съберат алените,
алените кожухчета!
Па тръгнаха чорбаджие
из селото, воз селото,
та събраха алените,
алените кожухчета,
зелените салтамарки.
Занеле ги накрай село,
набиле ги на върлини,
побили ги на вършето:
да са гледат отдалече,
да са плашат кърджалие.
Чорбаджие вино пият,
вино пият с бели котли,
па ракия сас паници
и си вардат Тетювене.
Кърджалие застръниха,
през Удренова полица
надраскаха в Тетювене.
Тарабане затропаха,
мозиките засвириха,
припуснаха кърджалие
из селото, воз селото.
Уловиха най-напреди
Цоловица Ковачьова,
водиха я по дружина
да са фалат на дружина
сас хубава тетювенка,
хубава е, прилична е.
Па фанаха по-напокон
Танка Кела Паловица,
Паловица Делиюва.
И фанаха танка Айша,
танка Айша Меновица,
дадоха й дзиловете
да играе на чомпари.
Уплаши се юнак Цоло,
па си юзе клещи, корач,
направи се на албантин,
да си кове сиви коне,
сиви коне кърджалийски,
дано сгоди Цоловица,
да я земе сас измама.
Едоса се Дели Пало,
па си сабра тетювенци,
крушовдолци, дивчовчене,
черньовчене, камендолци.
Утидоха на Орлов дол,
на баира над Камиче,
навлязоха вав калето,
занесоха танки пушки
и мечкарски шишинета;
завардиха на метириз.
Напред стуи Дели Пало
да си варди кърджалие,
кърджалие, зулумджие,
дано найде танка Кела
Паловица Делиюва,
да я земе из ръце им.
Отдол идат кърджалие:
затропале с тарабане
засвириле с мозиките,
Телци колат, моми гонат;
най-напреди концула им,
в ръце държи остро сабе,
а на рамо танка пушка.
Като пусти Дели Пало,
умери го в руса глава.
От кон падна концула им,
от кон падна и там умря.
Дели Пало чифте пуща,
чифте пуща сас дружина,
кърджалие уплашени,
надзади се повърнаа.
Юнак Цоло конье кове
по селото, по къщите.
Случило се, та утушел,
дету била Цоловица
затворена, закличена.
Като Цола го видяла,
разкашля се, разкиха се,
па си я Цоло съгледа.
Па куги било през нощта,
Цоло узе остър трион,
та си при нея утиде,
па са по дувар покачи
та си претри продзореца,
подаде й бял конопец,
та са върза пряз полвина.
И спущи са Цоловица,
та побягна в полунощи.
Кога било на дзаранта,
кърджалие закачиха
да я дират по собата,
по собата, по къщата.
нийде няма Цоловица.
Кърджалие едосани,
възседнаха сиви коне,
припуснаха по селото,
раздириха по къщите
да си найдат Цоловица.
Ей че иде Дели Пало
сас дружина, сас повече:
нарамиле танки пушки,
извън ризи препасале,
тичат, реват, ура викат.
Кърджалие уплашени,
че си немат главатарин,
побягнаха из селото.
Дели Пало виком вика:
- Танка Кело, де си сега?
Обади се танка Кела,
танка Кела Паловица
из мазане кемерлие,
с два куфаре закличена.
Като видя Дели Пало,
силно по врата удари,
вратата са разцепиа,
па излезе танка Кела
сас жълтици обнизана,
на невяста направена.
Заведе я Дели Пало
вов гората, в Платуница.

                                  историческа народна песен,записана в Тетевен



Тетевен (стари форми от местния диалект Тетевене или Тетьовене) е град в Централна Северна България. Той се намира в област Ловеч и е трети по големина в областта след Ловеч и Троян. Градът е административен център на община Тетевен.
География 

Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен,Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 кмІ, което представлява 16,86% от територията на Област Ловеч.

История 

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от IIIV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVIXVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаятa, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел името „Алтън Тетевен“ (Златен Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60 те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти — абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участвуват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение. Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.

Политика

Икономика 

Основни фирми и предприятия
  • "Хармония-ТМ" АД - интериорни врати и мебели
  • „Камакс“ ООД — производство на щори и други слънцезащитни средства
  • „Стилмакс“ ООД — кухненско и офис обзавеждане
  • „Васимакс“ ООД — алуминиева и PVC дограма
  • „Максгруп“ ООД — ел. двигатели
  • „Четпром“ ЕООД — производство на четки
  • ЕТ „Лесотех Марин Краев“ — сервиз за малогабаритна, горска, земеделска и паркова техника
  • „Дестила“ АД-Тетевен — производство дестилация на спиртни напитки
  • „Масърлиев“ — дървени въглища
  • ЕТ"Димитър Дебеляшки" — производство на буков шперплат — технически и мебелен, федерлайсни и международни товарни превози

Обществени институции
  • Библиотека при читалище „Съгласие“
  • Музеят в центъра на града

Културни и природни забележителности  image image Историческия музей в Тетевен image image Манастирската църква "Свети Илия" (ХІV век)- гр.Тетевен

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с гордо извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич,Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

Тетевен е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз със своя Исторически музей (работно време: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период — събота и неделя почивни дни; има печат).

Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

  • Гложенски манастир
  • Манастир „Свети Илия“ (XIV век)
  • Църква „Всях Светих“
  • Водопад „Козница“
  • параклис „Покров Богородичен“ на връх Острич.
  • Боева могила

Пещери 

Музеи
  • Тетевенски исторически музей
  • Бобевска къща-музей
  • Хаджииванова къща-музей
  • Йоргова къща-музей

Галерия
image image image image
image image

Редовни събития 
  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)

Личности 
  • Хаджи Станьо Врабевски - председател на местният революционен комитет заточен в Диарбекир
  • Усин Керим - поет

Хотели
  • Хотел „Тетевен“ — www.hotelteteven.com
  • Максим
  • Хармония
  • Здравец
  • Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
  • Самостоятелни стаи „Христо Лазаров“
  • Вит

Кухня
  • Тетевенска саламура — рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кортмач — специалитет, направен от прясно мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак — народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

Външни препратки
 Един от тези, които са родени в Тетевен е Усин Керим.
Стряха търсиш, но напразно...
"Зора"
За мнозина днес името на Усин Керим звучи екзотично и най-общо познато. “Не се надявай на живот без горест” обаче е стих, който с неистова надежда изразява вярата на поета и неизбежната мъдрост на твореца, долавящ космическия ултразвук на съдбата. И не само го долавя, а го превежда на понятен език. За Усин Керим не могат да се прилагат познатите клишета за творчеството на поета. Просто защото той е роден такъв. “Циганин съм” - това откровение звучи експресивно от устата на скромен и трудолюбив литературен феномен като Усин Керим. “Песни от катуна” и цикълът, посветен на Ата, го правят център на възторжени отзиви, на професионално признание от колегите, изнасят наяве и нагоре лирика, която се опитва да успореди естествения ритъм на живота. Поетът Усин Керим е родом от Тетевен, попил е в себе си очарованието на митовете, патриархалните ценности на циганската общност, красотата на изреченото слово. Поезията му е естествена и красива. Стиховете му се изправят като контрапункт на житейските изпитания, които не му спестяват своите предизвикателства. “Бели Вит - развяна грива, звън през букови гори. Пее пак за теб щастливо твоят син - Усин Керим”. Едва ли има нужда от ритмуване стихът, освободен от оковите на "строгата естетика". Усин Керим не е типичният авангардист, той е обикновеният надарен и вътрешно балансиран творец. Има едно желание и една претенция - иска да бъде себе си, да опише своя свят, своите чувства, своите мъки. Био-библиографската справка за живота му е кратка и суха, завършил гимназия в Тетевен, участвал в бригадирското движение (ако някой не знае, рожба на тези усилия е проходът Хаинбоаз, Димитровград, жп линията Перник-Волуяк и още десетки важни строителни обекти от времето на социализма, които завършиха живота си в епохата на неоколониализма, долетял в България с годините на перестройката и гласността). Работи като секач в Държавното минно предприятие в Маджарово, после е кореспондент на в. “Отечествен фронт”, редактор в много тиражни регионални вестници и списания. “Слънцето вече слизаше към хоризонта, когато се озовах при паметника. Там, в неговото подножие, на стол, с подпрени от двете страни патерици, видях седнал мъж с опушена бяла коса, упорито контрастна на мургавото му, дори черно лице. Усин Керим! Разбира се, че беше той. Доведен от близките си тук, на хълма, настанен върху донесен отнякъде стол, с рухнало тяло, но с неизтощим пламък в очите, той гледаше към Марица, цялата в отблясъците на залеза. Търсеше нещо - какво, само той можеше да каже.... Усещах, че това беше неговият съкровен ритуал, последен може би, едно скръбно прощаване със света, защото болестта го беше повалила непоправимо. Погледът му обгръщаше пространството...” Така го е видял писателят Николай Христозов на откриването на паметника на Пеньо Пенев, един друг забравен, но неизличим поет от времето на възхода в България... “Боже, я повторете това последното! И без да ме дочака, сама произнесе: “...орехът ни все у тях се рони...” Че това е Яворов! Че това е един нов Яворов... Ако поетите можеха да възкръсват, това е един нов Яворов: същата интонация, същият огън, същата тоналност и мелодия...” - думите са на Елисавета Багряна, в спомена на Анастас Стоянов. Хусеин Керим Хусеинов Махмудов Босилков - мъжът с най-дългото име в българската литература може би, мъжът, когото нарекоха “искрящата циганска струна под българското небе”, това е Усин Керим, какъвто го познават - от живота и от книгите. Мъжествен, красив, боец. Поет с дарба и душа, непотушила страстите и болките на битието, но запазила аромата на дюлите и ябълките, на ореховата шума като родилно петно. И до края.

Вятърът, със вой размятал сто черджета прашни, гневно гъне дървесата... Боже, как е страшно!

С вик край мен елен притича, совна се авлига. Като старо газениче слънцето премига.

Синкав меч небето рязна, тътен се понесе... Стряха търсиш, но напразно - есен, есен, есен!

Днес не е модерно да се занимаваш с поезия, освен ако не се отплаща добре. Днес не е модерно да си романтичен, наивен, прям и лиричен. Освен ако не се плаща добре. Днес не е модерно да влизаш в римата, трябва да си иновативен, мелодраматичен и недовършен. Само така ще ти се плати добре. Днес обаче, и винаги, ще е модерно да четеш истинска поезия. А такава е дарбата на Усин Керим, циганската струна под българското небе.
Син

Усин КЕРИМ

В ранно утро двама, тръгнем ли с баща ми към гората стара с брадви във ръце и зората бяла, бял яшмак развяла, маха ни за поздрав от върха Острец,

вглеждам се в баща си - черен и небръснат, свил плещи корави от тегло и труд, вглеждам се и мисля: ех, животе мръсен, ех, животе тежък, като суров бук!..

А той с глас тъй весел, чудна песен пее: “Циганин в полето, яхнал буен кон, бяга като вятър, бяга - накъде ли, иде нощ, а няма хлебец и подслон.

Удряй коня буен, момко млад и мургав, удряй и не спирай, нека бяга той, нека те не стряскат студ и глад, и бури, върнеш ли се, момък ще е сина твой!..

Пее той - баща ми, циганин разрошен, пее той и крачи, а след него аз, чувствам как кръвта му в мойта кръв клокочи, как пораствам бързо, всеки миг и час.

Зная, след години мъртъв ще е бабо, зная, след години друг ще съм и аз, но не ще забравя циганския табор и ще пея песни с бащиния глас!..

 
 




Тагове:   България,   Тетевен,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Много хубава , автентична песен!
15.01.2009 16:13
Благодаря за удоворствието!
цитирай
2. bibonka7 - bravo
06.09.2009 15:57
bravo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2469311
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS