2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Нежното докосване на устните ми
до глинената чаша
пълна с искрящо младо вино
разбуди слънчевия дух
лудувал цяло лято
с кехлибарените гроздове
той кихна
весело разтърси златни къдри
и седна на ръба на чашата
така се сляхме във магическа целувка
аз,
слънцето
и виното
орфическо...
Ружа Велчева
Мѐлник (на гръцки: Μελένικο, Меленико, катаревуса: Μελένικον, Меленикон[1]) е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград, Община Сандански. Това е най-малкият град в България.
География Панорамен изглед от Мелник
Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.
История Панорама на МелникГрадът се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка[2]. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи — Алексий Слав става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя[3]. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог[4][5], който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от Византийски императори)[6], което променя състава на населението и архитектурния облик на града[7] (много от византийските къщи са ползвани до началото на 20 век, величествени руини от тях са запазени и до днес).
Мелник пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна нахия. Във ферман от 1604 година, Мелник се споменава вече като център на кааза. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.[8]
Мелнишка харта от 1813 годинаПрез първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос[9], чиято къща и винарска изба е превърната днес в музей. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането.[10]. Градът е имал и много богата библиотека.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Мелник:
„ | Меленик, жителите на който са българи, напълно усвоили гръцкия език, има 26 големи и малки църкви и две гръцки училища, като към едното от тях до неотдавна имало и гръцка типография.[11] | “ |
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мелник има 1 030 домакинства — 650 мюсюлмани, 2 000 българи и 560 гърци.[12]
През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр, Горна Джумая и другаде из България.[13]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.[14]
В първото десетилетие на ХХ век почти цялото население на Мелник е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macйdoine et sa Population Chrйtienne“) в 1905 година в града има 40 българи екзархисти, 220 българи патриаршисти гъркомани и 3 825 гърци. В града работят прогимназиално и основно българско училище и 2 прогимназиални и 2 основни гръцки.[15]
По време на Балканската война през октомври 1912 в местността Грозни дол (южно от града) са избити от турската войска 26 български заложници от Мелник. Градът е освободен от османска власт на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански.[16] Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.
От 1968 година Мелник е обявен за град-музей. Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.
Културни и природни забележителности Кордопуловата къщаГрадът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:
- Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. и състояща се от каменно приземие и паянтов етаж със салон — общо 8 помещения. В приземния етаж на музея е показан основният поминък на този град и района — винопроизводството от местната мелнишка лоза. Показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Музеят притежава богата сбирка, представяща градския живот[17] и бит[18] през Възраждането. Има печат. Работно време: 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден.
- Кордопуловата къща е построена през 1754 г. от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.
- Роженският манастир е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове — разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Настаняване: Роженският манастир не предлага настаняване и храна. За сметка на това, само на 500 м. надолу по пътя има мотел и ресторант, а отдалечения на 5 км. гр. Мелник е популярна туристическа дестинация и предлага богат избор от чудесни места за спане и храна.
Транспорт: Асфалтовият път от Мелник е сравнително добър и води директно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село Рожен.
МузеиИсторически музей, работно време 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден, има печат. Кордопулова къща, за деца до 16 год. 0,50 лв.,възрастни 1 лв., чужденци 2 лв., има печат. Светороженски манастир „Рождество богородично“, има печат за Стоте национални туристически обекта.
Личности Родени в Мелник- Анастасиос Палатидис (1788 — 1848), гръцки учен, лекар
- Анастасиос Полизоидис (1802 — 1873), гръцки революционер и политик
- Василиос Теофанус (1895 — 1984), гръцки композитор и диригент
- Емануил Васкидович (1795 — 1875), български просветен деец
- Иван Анастасов Гърчето (1880 — 1905), български революционер
- Манасис Илиадис (1730 — 1805), гръцки учен и лекар
- Константинос Христоманос (1867 — 1911), гръцки писател, драматург, преводач, син на Анастасиос Христоманос от мелнишкия род Христомани
- Снимки на Мелник
- Описание от 1891 на град Мелник и казата му от Васил Кънчов
- Снимки от Мелник
- Снимки от Мелник от КПР
- „Мелник и виното“ — лекция от пътуващ семинар на студенти от НБУ
- Гръцки портал за Мелник
- Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1, 1989.
- Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса“, София, Издателство на БАН, т.2, 1994.
- И. Зайков, И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982, с. 63-82.
- ↑ В началото на XX век до Балканските войни населението на града е предимно гръцко. Виж информацията в статията.
- ↑ Скилица Кедрин
- ↑ Георги Акрополит, История
- ↑ Георги Акрополит, История
- ↑ И. Зайков, И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982, с. 77.
- ↑ Георги Акрополит
- ↑ Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.137-143.
- ↑ „Енциклопедия Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.560.
- ↑ И. Зайков, И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982, с. 69-70, 78-82.
- ↑ Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.145.
- ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.125.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.140-141.
- ↑ Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.139,143.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.189.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macйdoine et sa Population Chrйtienne“. Paris, 1905, 192-193.
- ↑ "Енциклопедия Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.560.
- ↑ 2
- ↑ 1
- ↑ Официален сайт на БТС
Тюркската теория за произхода на българи...
български бойни военни маршове
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS