На границата на дунавската хълмиста равнина и Лудогорието, по река Русенски Лом и образуващите я притоци природата е сътворила един от шедьоврите си - живописната долина на Ломовете. 
        В продължение на милиони години водата, вятърът и земните движения търпеливо са моделирали величествен каньоновиден пролом със своя характерна физиономия. 
        В множество завои, врязана в дебелия пласт варовик, реката лениво лъкатуши сред гори, скали и ливади. Между високите отвесни скали в закътаните долини се е съхранил един богат и разнообразен биологичен свят с несравним художествено естетичен облик. Забележителни са девствената гора "Батаклията", раят на птиците "Бакаджика", скалния колос "Мамула" и много пещери и навеси, обитавани от човека още от каменната епоха. 
        За запазване на ценното природно и историческо наследство върху част от територията на Поломието по инициатива на русенски природолюбители, със  Заповед  на Министерство на горите и горската промишленост през 1970 година е обявен Народен парк "Русенски Лом". От началото на 1996 година Комитетът по горите създаде действаща структура-Управление на Народният парк (сега Дирекция). 
        Народните паркове са защитени природни територии, които се отличават с голямо разнообразие и красота на природата, имат важно културно, научно и здравно значение. За да се съхрани уникалната природа и живописния пейзаж в парка е ограничена пашата на домашни животни, забранени са строителството, движението на моторни превозни средства, безпокоенето на птици и животни, събирането на редки растения и билки, използването на химически препарати и торове. Включените в границите на Народния парк земеделски земи запазват традиционния режим на ползване, предимно като ливади. Народния парк се намира на 20 км. южно от гр. Русе. Общата площ на парка е 3260 ха. Разположен е между селата Писанец, Нисово, Сваленик, Червен, Кошов и Иваново по поречията на реките Бели, Малки, Черни и Русенски Лом. 
        Основните скали в района на Парка са съставени от  льос, аптски варовици и мергели. Долините на р. Русенски Лом и нейните притоци са врязани в долнокредните варовици. Цветът им е сивкавобелезникав   или  чисто  бял. В най-долните  пластове  преобладават  варовити  мергели.  За  разлика от  другите  десни притоци на  р. Дунав, които извират  от Стара планина, Ломовете вземат началото си от разградските и поповските възвишения. 

    Фауната е още по-богата и разнообразна.  Между безгръбначните се срещат много полезни, редки и защитени видове - малка богомолка (Ameles heldreichi), черно житно пиле (Bradyporus dasypus), няколко хищни бръмбара бегачи, малък аполон (Parnassius mnemosyne). Особена зоогеографска стойност имат обитаващото Ломовете нощно гущерче - единствен представител на геконите у нас (Cyrtodactylus kotschyi) и жълтокоремника  или коравец, безкрак гущер (Ophisarus apodus), чието разпространение у нас е ограничено. Общо 9 вида земноводни и 20 вида влечуги населяват Долината, като блатната костенурка, шипобедрена и шипоопашатата сухоземни костенурки, смокове - петнист и мишкар, медянка - забележително разнообразие за такава малка площ.

    Първите следи от човека в Поломието датират от старокаменната епоха. Античността също е оставила  множество следи, които посетителите откриват с интерес. Тук са живели траките. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа. 
    По-късно българите издигнали в непристъпните скали градища срещу враждебните набези. По онова време средновековния град Червен е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на България ХIII -ХIV век. Развалините на Червен, грижливо разкопани и реставрирани от десетилетия са паметник от национално значение.

 
Тук може да се види една от малкото запазени оригинални крепостни кули в България. 

    През късното средновековие ХII - ХIV век, по Долината са се заселили голям брой монаси-отшелници. Те са си приспособили жилища като дообработвали подходящи за тази цел пещери.  Освен отделни килии имало и цели манастирски комплекси с красиви стенописи, някои от които запазени и до днес.  

Археологически резерват -  Иваново - местност "Писмата" 

    Стенописите на Ивановските църкви - археологически музеен резерват - са един от върховете на Средновековното българско изкуство. Рисувани са от неизвестни български иконописци от т.н. Търновска живописна школа в стила на Византийското изкуство, признати за паметник от Световния културен фонд на ЮНЕСКО.

        Лесната достъпност до различните обекти дава възможност за развитието на многостранна туристическа дейност и познавателен туризъм с насоченост: природознание, изкуство или история - археология; спелеология (пещерен туризъм); спортен риболов; фотолов; преходи на коне или с велосипеди. Паркоустройствения проект разделя Народния парк на четири основни функционални зони, съобразени с целите и особеностите им: 
    - Приемна зона - оформена на територията на селата Писанец, Нисово, Червен, Сваленик, Иваново, Кошов и Щръклево; 
    - Зона за масов отдих - обхваща долината на р. Малки Лом и прилежащите й горски масиви, северо-източно от с. Сваленик до местността "Смесите". Тук се предлагат разнообразни места за почивка; 
    - Историческа зона - обхваща долината на р. Черни Лом и прилежащите й горски масиви, северно от с. Червен до с. Кошов и долината на р. Русенски Лом от местността "Смесите"  до скалните църкви при с. Иваново. В контактната зона на парка се намира и Средновековният град Червен, на север завършва с археологическия резерват Ивановски скални църкви. 
    - Зона със специален режим - обхваща долината на р. Бели Лом и прилежащите й горски масиви между селата Писанец и Нисово. Оформянето на тази зона е съобразено със запазването на местообитанията на редки животински видове и ценните за науката и практиката растителни съобщества.

        Освен споменатите забележителности на територията на Парка попадат и 2 броя вековни дървета - вековната круша в местността "Чилингира" и вековен полски бряст в местността "Одалийка".