Молитва за Георги Китов Венелина Попова

Някои хора си тръгват от този свят внезапно, други-бавно. Едни по-малко подготвени за отвъдното, други-повече. Георги Китов го направи бързо, съвсем в негов стил. Познавах го съвсем малко, извън разговорите за археологията-никак. Но всеки, който го е наблюдавал, не може да не е забелязал неговото нетърпение нещата да се случват сега и веднага. Бързо. Сигурно и затова прекрачи в невидимия свят по този начин. Сега, както твърдят големите профети, трябва да изгледа филма на собствения си живот, нережисиран и нередактиран от никого.

Представям си как отново ще види любимата си Казанлъшка Долина на тракийските царе, в която прекара години от живота си. Която нямаше да бъде същата, ако през нея не беше минал той със своята експедиция „ТЕМП”. Тук израсна неговата дъщеря Ирина, която, казват, дълго и трогателно се сбогувала с любимия си баща, преди да си тръгне за София. А преди това написала есе за приключилото археологическо лято. Последното в живота на нейния баща.

Долината на тракийските царе ще остане вечно свързана с името на доктор Китов. Съвършено неслучайно тук поиска да бъде разпилян праха от тленните му останки и един друг голям траколог-професор - Александър Фол. Долината на владетелети свързва по особен духовен начин хората с отношение към тракийската култура и древния Орфизъм. Които все още крият тайните си за нас-непросветените.

Бях на Голямата Косматка, когато Георги Китов извади бронзовата глава на Севт Трети. Държеше я в ръцете си с много нежност и я съзерцаваше с почти любовен трепет. Помня вълнението му-неговото собствено. И своето.

Думите нямат особено значение, когато един човек си тръгва от този свят. Затова винаги ми е било трудно да проумея смисъла им, особено когато са високопарно изречени край последното му земно убежище. Затова пък мислите са изключително важни. И молитвите за него.

Сигурна съм, че времето ще намести в гънките си стореното от Георги Китов и ще го запази. Сигурна съм, че археологическата наука ще се връща към откритите от него артефакти неведнъж. Знам, че ще има хора, които ще кажат и напишат за него и откритията му важни и смислени неща. Затова нека сега просто се помолим за душата на този българин. Да й бъде светло в отвъдното.

понеделник, 15 септември 2008

                                                       (www.vsekiden.com)

trakiec po ducha!

Светла Паметта му!
Поклон!

Един човек, написал името си на страниците на историята. От нас зависи дали ще го помним. Поклон!