Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2021 17:38 - Най-лесно е да купиш
Автор: eli23 Категория: Рецепти   
Прочетен: 1214 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 01.08.2022 22:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Най-лесно е да купиш нещо. Това го изрече моя приятелка преди доста години по повод боядисването на косите. И двете не обичаме да си ги боядисваме, но вече си трябваше. Все пак на работа ходехме, с хора се срещахме, пък и още се вълнувахме от това дали ни харесват мъжете. Така че...налагаше се да се боядисваме. Но все отлагахме до последно. Та по тоя повод най-лесното беше да си купим боя за коса, а после тя отлежаваше докато някой ни направи забележка, че нали...не бива така...Като ми го кажеше някой мъж, по-сериозно се активирах в посока на боядисването.
    Ама темата е друга. Та, най-лесно е да купиш нещо. Тоя, дето му е паднала ябълката на главата и е измислил парите не знам дали е бил много умен, но със сигурност е бил много мързелив човек. Да сте забелязали работлив човек без пари? Аз не съм.
    Като не си вършиш работата както трябва, са ти нужни пари, та да си докараш желания резултат, демек да си го купиш. Готова съм да споря с всеки, който си мисли, че не е така.
    Ама и това не е темата. Доста по-сериозна и отговорна ми е идеята и затова ми е трудно да започна по същество.
    Възпитанието на децата ни. Нашите и не само наши. Те всички деца са наши деца и е наше задължение да сме загрижени за тяхното възпитание. Щото много често чуваме: "Ама те, днешните млади...па по наше време...к"во чудно беше". Било е чудно щот и ти си бил млад и безгрижен, а сега като те налегнаха грижите и отговорностите ти е гадно. Като оня дето викал, че "при Тодор Ж. беше по-хубаво, щото тогава имах ерекция". Или тоя съвременник дето му било по-добре по времето на Тръмп, щото тогава имал метро до "Хаджи Димитър". Дойде Байдън и метрото взе че падна и се запуши.
    Възпитанието на нашите деца - още от самото раждане, без компромиси и отлагания. Всеки детайл от развитието на детето е в нашата отговорност...и грижа. Няма спор, че е по-добре да си дете, отколкото отговорник за дете (верно при Тодор Ж. беше по-убаво). Друга тема е че въпреки това аз не жаля за онова време. И не само аз. Който е готов да си носи отговорностите и го прави със загриженост за резултатите не жали за младост, нито хули децата си. Той продължава да се грижи и възпитава, докато е жив. Ама с отговорност за децата, не за себе си. Важно е!
    Ще попитате къде са парите тук. Ами там, където има пропуски във възпитанието и се опитваме да ги запълним с пари. Или с нещо, дето струва пари.
    Нали се сещате, че много родители, чиито деца им липсват, щото са заминали нанякъде да си търсят късмета, си задават въпроса "къде сбърках?". А на този въпрос винаги, ама винаги има отговори. Всеки родител е допускал и грешки по отношение на рожбите си. А много от майките носят в себе си вина за допуснатите грешки и във времето се опитват да ги компенсират. Е най-лесно е с пари. Или с неща, дето струват пари. Еми такива деца, колкото и да са пораснали не могат да се освободят от усещането, че родителя им е длъжен. Нема значение за какво. Той е длъжен. И трябва да дава. И родителят дава. Докато може. А ако не може, е нещастен за това, че не може да дава. Щото детето не идва да го види, когато няма за какво.
    Е това възпитание, възпитание ли е питам? Ама парите движели света. Ми ще го движат. Вие какво правите по въпроса?
    Децата ни не ни били уважавали. Ами то кой е трябвало да ги научи на уважение? М? Или успяхме да ги научим да имат, но не ги научихме да бъдат. Е как да те уважават, когато не им даваш. То на такива деца колкото и да им даваш, все не им стига. И колкото повече даваш, толкова повече зависят от твоето даване. Това важи за всички, дето не поемат отговорността за живота си, не само за децата ни.
    Посоката на движение в живота ни се определя от печалбата, от парата. Не плачете за живота си, сами си го съградихме такъв!
    Сегашната промяна не ви харесва. Искате си старото. Няма го вече. Ако си сътворите машина на времето може и да поживеете малко в него, но за малко. И после - пак тук. Машина е все пак!
    Тъй че дайте да сменим посоката накъм човеците, накъм обичта, накъм добрината, накъм воплите на сърцето си. Колкото повече се опъвате на новото, толкова повече ще страдате. А новото винаги е трудно. Няма лесни промени. И ако си мислите, че не сме тръгнали към промяна, трудностите за Вас предстоят. Светът е това, което е, независимо от нашите предпочитания и желания.
    Слушайте сърцето си, а не душата!



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 679289
Постинги: 334
Коментари: 334
Гласове: 2184
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031