Предлагам на вашето внимание един великолепен политически памфлет на проф.Николай Василев,препечатан от в.Сега и Хулите:


На браздата на мандата

Като заваляха опозиционни мероприятия, та цяло лято. Тихо, кротко, ден и нощ. Валяха, валяха, напоиха хубаво пресъхналите медии.
По ранна есен Серго Крайненеца впрегна пак Симушка и Ахмедчо в коалиционното рало. Мандатът му равен, от всички страни завет. Екшън планът - изпръхнал и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:
- Де-е, хайде, партньори, всеки по квотната си бразда!
Ахмедчо, силен опитен вол, разширил политическото си влияние, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Симушка, сринала се до половин процент електорат, се напъва с всичка сила.
- Хайде, Симушке, хайде, мила! - подвиква Серго и със страх гледа как коалиционният му партньор все повече се уморява и губи сили, мърморейки, че трупа само негативи от участието си в квотната оран.
Ахмедчо, натрупал витална енергия по обръчи, яхти и сараи, тръгна пак. Симушка направи още едно усилие, но краката й се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и задъхано предупреди управляващото мнозинство да приема позитивно коалиционния й негативизъм.
Серго захвърли уплашено копралята и застана смутен пред Симушка. Тя лежеше неподвижно, с протегната по дворцовия протокол шия, с муцуна, заровена в ровката банкова сметка, със затворени очи и дишаше с тежък патриотизъм.
- Стани, Симушке, стани! - освободи я от преките управленски задължения Серго и почна да я вдига за рогата. Симушка едва отвори очи, погледна с аристократична досада притесняващия я селяндур, като че искаше да му каже: остави ме да си рахатясвам спокойно, и пак замижа.
Серго се завайка около нея. Мандатът, довършен-недовършен, се печеше на социалното напрежение. Гората беше глуха.
- Хайде, Симушке! Стани! Виж, Ахмедчо ти се смее. Стани!
- Ще стана, когато му дойде времето - изпъшка Симушка.
- Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая година от мандата остана. Да орем, да я доорем, после почивка. До живот няма да те ангажирам за нищо. Ще порасне твоето верно юпи Миленчо и ще помага на Ахмедчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в двореца и ще си преживяш. Тогава Миленчо и Ахмедчо ще орат, а ти ще се опъваш на сянка, ще ги гледаш и ще им викаш: работете, работете - и ще им се радваш. А вечер, като пусна Миленчо, той ще те ближе където се полага и ще ти вика: добър вечер, Ваше Величество! Стани, миличка! Стани! Хайде!
Серго въздъхна отчаяно. Отникъде нямаше помощ.
- Стани, миличка! Стани, че ОЛАФ и Яне Янев са в гората, ще дойдат да ти конфискуват имотите! - почна да я плаши той.
Симушка се направи, че престава да диша.
- Добре тогава, давам ти още 5 хиляди декара странджанска гора плюс хижа "Айларипи" под Вихрен! - предаде националните интереси Серго.
Симушка се оживи, намигна последователно с модрите си очи, пристана от лъснатия паркет, напъна се, тръгна.
- Ще доорем мандата, де-е! - викна възторжено Серго Крайненеца. Като едното нищо ще го доорем! - ухили се волът Ахмедчо.

Проф. Николай Василев