Камбаната очаква трепетно
ръката ти
и твоя глас
да разлюлееш песента й
над смълчаните полета.

Осиротяла
земята препогреба
свойте мъртъвци
и вече
сълзи не й останаха.

Пълзи страхът
по вените
и ослепява живите.

И Божиите птички даже
забравиха гласа си.

За живите и мъртвите,
за оцелелите,
за още неродените,
разлюлей,
до сетен дъх
бий,
бий камбаната.

И само Бог
да бъде твоят съдник!...


Ружа Велчева