ПОЧАКАЙ, МОЕ ЛЯТО

Почакай, мое златно лято!

Рано е. Не тръгвай.

Ръцете ми са още пълни с ласки,

с плодове.

В косите ми,

на сенокос и лудо биле дъхави,

лудуват все още нощем

знойни ветрове.

За теб облякох

най-пъстрата си рокля.

Метличините на очите ми

теб викат

в нощите.

И още във гърдите ми

напира

онази песен,

която кара всеки мъж

да отмалее...

Почакай, мое късно лято!

Спаси ме

от сивотата

на мъглите есенни.

Отлитат птиците на юг.

И после ще е късно,

много късно...

Почакай.

Още малко да се порадвам

на слънцето,

на лятната омара,

на смокиновите нощи.

Прегърни ме,

преди да ме попари

есента.

Ружа Велчева