РЕКВИЕМ ЗА ЕДНО ПТИЧЕ

 

 

Един синигер днес умря в краката ми.

Бездиханен.

Отрони се като сълза от лятното небе.

Без рани по телцето си.

Умрял във полет.

Спряло е сърцето му,

за миг,

от непосилна болка

или непосилна красота.

 

Така умират и поетите...

 

Погалих крехкото и вече мъртво птиче.

И дълго гледах

през сълзи

как Бог

го възвиси при себе си...

 

Ружа Велчева

 

 

Обичам птиците и ти благодаря за сътворения реквием и метафората в него!

Това се случи наистина!...Още не мога да се отърва от болката, която стегна сърцето ми, когато мъртвия синигер тупна пред мен...Боли ме за птичето, умряло в полет!...