Тази година е двойно юбилейна за мен - навършвам 65 години и се навършват 50 години от моята първа публикация в печата. По този повод подготвям един алманах с избрана поезия със работно заглавие "ДОКОСНАТА ОТ НЕБЕТО", в който ще бъдат включени също статии, рецензии, приятелски писма и много други материали, които имат връзка с моя нелек път през Поезията. Алманахът ще съдържа и много снимки и илюстрации...Този постинг е част от бъдещата книга. В нея, разбира се, ще има и много стихове, писани през различни години и публикувани в 7-те книги, които съм издала досега.

                                                      Ружа ВЕЛЧЕВА

ЮБИЛЕЙНО

 

за Ружа Велчева и за книгата й „Пустинята на времето“ - слово, произнесено на 26 май 2006 г. Във Велико Търново

 

 

След чудесния предговор на Сава Василев „Римуване на биографията. Книга от книгите на Ружа Велчева“, написан с мярка, уважение и достойнство, на мен ми е малко трудно да говоря за юбилейната книга на поетесата, защото в предговора е маркирано ясно и точно всичко, което излъчва поезията на Ружа Велчева – и като проблематика, и като откритие за човека и за света, и сато реализация на богата и своенравна душевност.

Юбилейното томче е съставено от първите три поетични книги на Ружа Велчева, към тях е прибавила и дванайсетте Калифорнийски балади, писани през миналата година далече от родината, в Америка, където преживява няколко месеца. Общо стихотворенията в премиерната книга са 75 и всъщност те са част от духовните постижения на Ружа Велчева, от нейния опазен идеал и нравствената й цялост.

Поетичният свят е истинският живот на твореца и затова Ружа не случайно е посветила юбилейната си книга на своите слънчеви внучки Калина, Ния и Рая. Богатството на поета, както и на сиромаха, са децата и внуците, и аз приемам книгата като послание към бъдещето, още повече – смята се, че филизите на таланта избиват през поколение – дай Бог някоя от тях да поеме незасъхналото перо на младата си още, талантлива баба...

И така – юбилейното томче на Ружа Велчева е съставено от 4 поетични книги, от четири поетични платна на един живот, от онова, което е спастрила поетесата като най-съкровено.

Първата книга - „Синя птица“, е притъкмена за печат, когато Ружа Велчева е на Христовата възраст. С такова стихотворение - „Христов възраст“, се открехва и сегашното издание. Още от него ни жегва драматизмът в ъдбата и битието на поетесата; усещането, че насреща ни е жена с характер, която не се бои от истината, независимо дали е приятна или неприятна, комй винаги клони към второто. Тя изповядва :

„Нито млада още,

нито достатъчно зряла,

разпъвана нощем

от Бога и Дявола,

денем мъжествено

в мен жената убивам...“

 

Но след изповядването, веднага вади нокти, за да се защити и острият й поглед приковава:

 

„Спестете си жеста -

никак не ви отиват състраданието,

кротките светли думи -

зная,

за назидание,

зидате тайно кули...“

 

За да тегли безцеремонно и сякаш на инат, чертата на тогавашната си равносметка:

 

„Сега по мъжки решавам

ребусите на дните -

жената остана

болезнена жажда

в очите ми...“

 

Това стихотворение звучи като програмно и не случайно то е първата хоругва, която Ружа изнася от криптата на душата си. Тази хоругва я носи и до днес - изопната като струна, с изправен гръбнак и замечтана походка на великотърновска болярка.

Още в това стихотворение е заложен драматическият максимализъм в поезията на Ружа Велчева: от една страна тя тъпче крехката любовна трева, която покълва в душата й, а от друга – страда за любов, петимна е за любов, но отхвърля половинчатите чувства. Това трагическо противоречие на характера пронизва цялата поезия на Ружа – и когато я споделя и изживява тази любов, и когато епилогът и споменът за нея минава като валяк през сърцето й. Като пример мога да посоча великолепното стихотворение „Жена в командировка“, изповедната балада „Душа“ и стихотворението „На тридесет и пет“:

 

„На тридесет и пет

престанах да се страхувам

от другите,

на тридесет и пет

се страхувам най-вече

от себе си...“

 

Но и тук лайтмотивът е болка и резигнация от наранената женска гордост, от блаженото докосване до личната свобода и независимост :

 

„Миг и вечност

сърцето ми е отворена рана...“

 

На тридесет и три години, т.е. Христова възраст, човекът вече е зажеглен в живота, с прогресия, с деца и местенце в обществото. Винаги съм твърдял, че най-социално-политическите проявления, се оглеждат в семейството, тоест във взаимоотношенията между мъжа и жената. Животът понякога е груб и несправедлив. Най-често честният, скромният, деликатният, е напъден от него. Парадоксите на живота са зашеметяващи и ни просват в нокдаун, направо са сногшибателни, кошмарно подли, но човекът не се предава, не губи смисъл в битието си, създава семейство, изскутява и расти деца, пази небето над тях синьо и безоблачно. Житейската балада, която създава човешкият нагон, е заложена с стихотворения като „Приказка“, „Усмихвай се, Мария“, „Знам“, „Върви поетът срещу вас“, „Страхувам се за тебе“.

Разбира се, поетесата много добре знае библейската притча на живота, че никой не излиза от него жив, но и тус е максималистка и непокорството и инатът й са по женски изутробни:

 

„Когато умра,

не ме покривайте със бяло -

смъртта не трябва да помисли,

че се предавам...“

 

„Полетът на кондора“ е вторият цикъл в юбилейната книга на поетесата. И тук тя ни представя една драматична любов – с първичния, вулканичен взрив; с апогея на страстта и на душата, и на тялото; с обществените порядки, които подронват устоите на този апогей; от безметежното щастие на любовта, та до изгарящото страдание от неговия неизбежен реквием.

И тук принцът не идва на бял кон. И неговото сърце е ранено и серенадата е само за двама! Истина е, истина ви казвам – любовта е наказание от Бога, но всеки се стреми към това наказание и е готов на всичко, само и само то да се стовари върху него. Само и само да постигне, да изживее любов! Нека тя да мачка душата му, кръв да изстисква от нея, но той да знае: докато небесната птица е кацнала на неговото рамо, той е център на вселена – единствен и неповторим!

Любовта е най-хубавото в живота на човека, но не е най-важното. За радост. За беда. Ако не беше така, деца щяха да се раждат само тогава, когато хората много се обичат и любовта им е триумфална. Но голямата любов деца не ражда, както казва поетът Петър Алипиев, а дом разтуря. Децата се раждат и без любов, и независимо от това, дали детството им е щастливо или нерадостно, те порастват и на свой ред неистово търсят любов.

От стиховете в „Полетът на кондора“ навяват стари ветрове, четат се с разтупкано сърце и разширени ноздри, защото миришат на истинска любов, на отчаяние и свобода, все неща, които само обречената, закъснялата, опожаряващата любов дава. Това е и великта печал на любовта, която с годините се напрупва като благородна патина в душата – патината от шемета на божественото отдаване и обладаване...

Счетоводството на любовните терзания е в следващата книга :“Любовни досиета“. Ружа Велчева ги разсекретява през 2003-та година, за разлика от ДС и прословутото Шесто у-ние към нея. Била е любов и страст, били са спазми и пропуквания по сърцето. Сега са останали белезите – тринайсет заръбени рани. Но тези белези красят осанката на Ружа, омекотяват пламъка на зелените й очи, които не можеш да излъжеш, защото са видяли всичко и продължават да виждат всичко. Но и тук има парадокс и той е особено важен: лирическата героиня, преминала през огнената геена на любовта и възкръснала от нея, въздава благодарност на своите избранници и въздаянието й е почти мило, всеопрощаващо.

„Калифорнийски балади“ е вече книга на омъдрялата Ружа Велчева, наситена е с носталгия по младостта, с тъга и смирение, с доброта и човечност. Със запазени сетива за света и неговата болезнена и безнадеждна преходност. Книга - равносметка. Послушайте:

 

КАКТУС

 

Остри шипове

крехки цветове

болезнена изящна

красота

стаена болка

и заплаха

във тяло

от зелена светлина

страхувам се

да го докосна

с любов

ще нараня и себе си

и него

 

или:

 

„Пустинята на глътки жадно пие

реката във душата ми

оазисът зелен

възкръснал сред безвремието“

 

Ружа Велчева прекоси пустинята на времето – имало е дни, когато е умирала от жажда, лъгали са я миражи, търсила е път по звездите на пустинното небе на самотата. И ето я сега пред нас – бедуинка с космическа прах по сандалите, с безброй лични разочарования, но и с не малко победи, с дълги огорчения и кратки възторзи, но с книга от 75 стихотворения и душа открита, жива и разлистена...Нейното вдъхновение е импулсивно, но изстрадано и чрез страданието става промислено.

И стигаме до великолепните илюстрации и корицата на моя приятел – художника Велю Митев.От корицата, над кафявия пясък на пустинята на времето, в синьото пустинно небе, едно ябълково клонче и на него кацнало пойно птиче, обляно с песен...Птичето на любовта!

Не мога да отмина и ръководството, в лицето на г-н Иван Александров, и колектива на Регионална народна библиотека „Петко Рачов Славейков“ за благородния жест да подпомогне издаването на тази книга и по този начин да създаде радост на Ружа Велчева и уважението, което тя наистина заслужава – да зарадва читателите си с поезия съдбовна и чиста.

Познавам Ружа повече от четиридесет години, да е жива и здрава, че такива добри и всеотдайни приятели като нея вече все по-малко се срещат, а ветровете, които се носят от пустинята на времето, бавно замитат стъпките след нас...

Честита ти юбилейна книга, Ружке-Дружке! Дълбоко вярвам, че тази ти книга ще има щастлива и трайна литературна съдба!

Сполай ти!

 

Никола РАДЕВ

 

25 май 2006

махала Койчевци

Тревненски балкан

На алманаха желая успех, на теб - здраве! Поздрави от Родопите!

Поздрави на теб и магическата планина от мен и старопрестолно Велико Търново!

и
щом Капитана - Никола Радев е дал своята благоловия това си еатестат за творец с талант!

здравей.че, слънце и топлината му ,за теб:)

твоята благословия е също чест за мен!Прегръдки от сърце-Ружа