ТОГАВА

един внезапен декемврийски сняг

обгърна Варна

с нежна бяла приказка.

Дори морето

кротко

облизваше снежинките

със влажни устни

и дремеше

във тази свята,

бяла тишина.

Притихнала

и аз до тъмния прозорец

се молех

Бог да те закриля

дори и да не имаш

път към мен.

Тогава

като мълния,

като камбана,

до мене долетя

онази наша гръцка песен,

понесла болка,

и копнеж,

и толкова любов.

И в Ада

тази твоя песен

ще ме стопля!

Ружа Велчева