Морето тази нощ

не иска да заспи.

В очите ми прииждат

сиво-зелените талази

и гневен,

вятърът опъва вантите.

Раздирани,

платната са

една покрусена надежда.

От глъбините

изплуваха възкръсналите

мои мъртъвци

и във угасналите им очи

напира пак неистовата жажда

за любов

и нови хоризонти...

В светкавици се вплитат

минало

и бъдеще

и въздухът мирише на озон

и тленност...

В глъбините

бисерните миди стискат зъби

и пазят неистово

съкровените си тайни

от разбудените хищници...

А изтерзана,

очарована

и търсеща,

по сребърната нишка

душата ми

към Бога се въздига...

Тази нощ морето

не иска

да заспи.

Дали защото вчера

плаках

на брега...