С проскубана, сплъстена козина
и щръкнали от недояждане ребра,
ту раболепно, ту озъбено,
безропотно влачи трудната си съдба.

Скопено, надлежно маркирано,
сподиря расовите кучки със тъга.
Свободата е дар за ситите.
За гладните -двойна порция самота!

И само нощем,под звездите,
в очите му проблясват две остри ками -
дреме в тях гневът срещу ситите,
зрее бунтът във кучешката му душа...

Ружа Велчева