Родена съм през 1946 г. в гр. Павликени, но от 1956 година живея във В. Търново и този град в най-голяма степен е белязал живота ми. По професия съм електроинженер, по призвание - поет, а по дух - странник, пътешественик и търсач на красивото в света и живота. 33 години работих като инженер, от които почти 30 в системата на техническия контрол на БТК, където и се пенсионирах през 2004 г. В периода от 2004 до края на 2008 г. три години живях при семейството на сина ми в Южна Калифорния. Щастлива баба съм и имам 4 внучета - 3 момичета  и едно момче. Две от тях са родени в Калифорния.
В периода 2000-2014 г. издадох 9 книги - 6 с поезия, една автобиографична книга, един сборник с къси разкази и една детска книжка, която е съвместен проект с моята 9-годишна внучка Рая, която направи илюстрациите към приказката. Сама превеждам мои стихове на английски и испански езици. Носител съм на различни национални награди за поезия и проза, част от които са Първа награда за поезия на "Свищовски лозници", 2012 г., втора награда за хайку на Международния хайку конкурс "Мелнишки вечери на поезията", 2012 г., поощрителна награда за стихотворение, посветено на Рада Казалийска, 2013 г., първа и специална награда на уебсайта "Червеният ездач" за разказа "Щастлив на дъното", 2014 г. и сега- първа награда за хумористичния разказ "Чудото на зелените чорапи" на вашия уебсайт Клуб 50+ и още много други...

Според вас, какво е мястото на писаното слово в днешния забързан свят?

Книгата, писаното слово, са толкова нужни сега, във време на напираща бездуховност и безнадежност, които гнетят народа ни...
До голяма степен съвременните творци на писаното слово за длъжници на народа си. Колкото и да е трудно, този продължителен преход към по-добър свят и живот, трябва да намери своето отражение в съвременните български книги

Коя е най-голямата награда за пишещия човек?

Най-голямата награда за един автор е, когато неговите творби намерят отзвук в душата на читателите. При съвременните технологии писаното слово по-бързо стига до тези, за които е предназначено... Но все пак книгата, стандартната книга на хартиен носител си остава най-голямото удоволствие за ценителите на писаното слово.

А за Вас, като личност, кое житейско постижение чувствате или бихте чувствали като най-значима награда?

Аз, може да се каже, съм щастлив човек, постигнал много в своята реализация в различните аспекти на човешкото битие. Майка съм на две деца - син и дъщеря, баба на 4 внучета, 33 години съм работила професия, която обичам и която ми е дала толкова много... След пенсионирането, въпреки трудностите в ежедневието и смутните години, които ни връхлетяха, аз вече мога да отделя много повече време за книгите си, търсейки и пътища за тяхната реализация... Защото за мен е по-лесно да напиша книга, трудностите идват после... Книгоиздаването е свързано намиране на пари... Добре,че все още мога да намирам и да убеждавам спонсорите,че книгите ми заслужават да видят бял свят... Нося много проекти в главата си и дано Бог ми даде време да ги споделя с читателите си!...

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+!

На читателите на Клуб 50+ искам да пожелая преди всичко здраве, много любов и кураж да следват мечтите си! Никога не е късно за това!!!