ДРУГАТА В ОГЛЕДАЛОТО

Стисках в ръката си малкото речно камъче, заоблено и пъстро – същинско пъдпъдъчи яйчице. Преди дни на улицата ме спря странна циганка.“Това е твоят камък!- каза тя. - Дай ми 5 лева и скоро ще разбереш силата му!...“Прибра бързо банкнотата и се стопи в тълпата.

Не вярвах в такива мистерии, но скоро бях гледала в интернет за магическите камъни от Етрополския Балкан и затова се взирах в малката топчица, полирана с години от речните води.

Бях седнала пред тоалетната масичка и случайно погледът ми докосна огледалото отсреща.Имаше нещо странно в отражението ми. Камъкът пареше в дланта ми. Усетих непознати пулсации. Отражението като че ли ме всмукваше – протяжно и нежно. Не изпитах страх. Завладя ме непозната увереност. Чувствах се силна, непобедима, вечна...

Животът ми се промени изцяло.

Винаги намирах вярното решение. Предусещах бедите и ги парирах предварително. Спечелих прилична сума от лотарията. Влюбих се в чаровен мъж.

Ритуалът с камъчето пред огледалото стана част от ежедневието ми. Това, което ме безпокоеше, беше странното усещане, че другата жена, тази в огледалото, постепенно завладяваше тялото ми.

Душата ми се чувстваше изгубена в новата си черупка.

Промени походката ми. Вече в нея прозираше гъвкавостта на пантерата, дебнеща в храсталака.

В погледа ми вече имаше искри, а не синя светлина

.

Накрая преподреди, изтри ненужните спомени.

Един ден с ужас открих, че вече нямам и сянка.

В черупката на тялото ми живееше вече другата.

Аз останах в огледалото, стискайки пъстрото камъче в ръка.