КАКТО ВСЕКИ ДЕН

Аптекърът Г. прекоси бързо улицата, подтичвайки след пългавата булонка. В ръката си крепеше експресото, стискайки под мишница пресния вестник. Както все ден.

Любовницата на аптекаря Г. на първия етаж на поовехтялата кооперация хвърли бърз поглед в огледалото и останала доволна от изображението си, се наведе да насипе сочните късове Уискас в паничката на булонката. Както всеки ден.

Съпругата на аптекаря Г. от терасата на втория етаж хвърляше плах поглед върху сутрешната му траектория, поливайки попарените от вчерашната жега цветя. „Можеше да бъде и по-зле!...“, мислеше си тя, като всеки ден.

Две съседки на аптекаря Г. бързаха да не пропуснат топлия хляб и даже не коментираха. Бяха свикнали с историята, която от доста години все повече звучеше като банален латиносериал. Само отмятаха мислено поредната серия. Както всеки ден.

Единствено една млада, мъдра врана, кацнала на високия комин на кооперацията, клатеше глава учудена, тъй като още не бе наясно в човешките норми... Беше още много млада. А и не гледаше латиносериали...

Ружа Велчева