Аз съм запазен, свободен мъж, макар и втора ръка...Имам приемлива пенсия и приятна боксониера. Не се оплаквам от здравето си, защото си пия редовно хапчетата. Нямам деца. Нямам и котка.
Имам си всичко, липсва ми само някой, с когото да псувам политиците и държавата на Златките. Без публика не е гот! А и нощем в голямото легло краката ми – все ледени, въпреки модерният напоследък матрак Дормео Мемори...Съвсем друго си е до теб да диша едно заоблено, топло, пухкаво женско тяло...
Реших,че трябва да променя статуса си на волна птичка над средна възраст. В нашия град се говореше, че има борса за самотни души втора употреба в централния парк.
Приготвих се, останах доволен от образа си в огледалото и се гмурнах в дълбоките води на предстоящото приключение.
Борсата си имаше строги правила и бързо се приобщих към тях. На централната алея вдясно на пейките се бяха подредили десетина мъже-повечето поне с петилетка по-мъдри от мен...От другата страна на алеята – гълъбиците пърхаха припряно, шушукаха си тихо и после една по една тръгваха към кавалерите...След час от отварянето на борсата всички вече бяха по двойки...Само аз си стоях самотен и непотърсен, въпреки всичките си положителни активи....
Сгънах препрочетения поне десет пъти вестник „55+“ и бавно се отдалечих от арената. Но не се отказах! На другия ден пак се подредих на пейката. Пак същият резултат!Тук има нещо, си казах,някаква парола, някакъв секрет...Та повечето от конкурентите ми бяха направо беловласи старчета!
От гордост няма да ви кажа колко време така се пекох на този бавен огън. Докато един ден една от дамите отсреща дойде да си поиска цигара и в знак на благодарност ме изгледа изпитателно, от главата до петите, поклати глава и промълви с видимо съжаление, изпускайки къдрави, лукави кълбенца дим към конкуренцията...
„Не си избрал точния цвят за чорапите си, приятелче!...“ И се хвърли в атака към съседната пейка до мен.
Тогава хвърлих изпитателен поглед към краката на съперниците ми и открих с какво се различавам от тях...
Скочих веднага и през глава се втурнах към най-близкия магазин за чорапи. Дълго търсих нужния цвят и едва открих един единствен чифт. Влязох в тоалетната на съседното барче и с отвращение събух старите си чорапи.
После се върнах в парка...
Повярвайте, паролата подейства!Сега срещу мен се усмихва загадъчно една пухкава,топла и всеотдайна женица!Моята сродна душа!...

Ружа Велчева


http://club50plus.blog.bg/izkustvo/2014/04/14/chudoto-na-zelenite-chorapi.1256922

Не чорапите, а нашивките са важни в случая. Да ти кажа честно познавам няколко генералски съпруги, които командват парада у дома. Много комично. В обществото тези "зелени чорапи" са едни сериозни и сурови, а у дома козируват на половинките. Да се чудиш просто на къде е тръгнал този свят?!

И аз имам наблюдения от този род!...Малко да се поразвеселим и посмеем от сърце!