Романът „ Ничия” на Христина Панджаридис ме посреща с въпроса „Задължително ли е да си щастлив?”, прегръща ме и след това ме хвърля в историята на една българка, която виждам ту лутаща се в спомените си, в миналото си в България, ту чистеща скъпи, големи къщи в далечната Испания.

„Непрекъснато се пишат книги със съдържание на тема:” Как да сме щастливи утре”, защото бройката за днес е запълнена, „Щастието е зад ъгъла”, но не се казва точно зад кой и в коя страна, „Щастието е в мисленето”, но ако му се отдаваш поне по осем часа на ден… Щастието математика ли е?”
Янко Енчев нарича книгата „модерен западен роман, съчинен от славянка”. Книгата е пълна с диалози, с монолози, с думи, които не изричаме пред всеки, с въпроси, които си задаваме, лежейки във ваната, пълна с гореща вода, на спирката, чакайки автобуса, в сънищата си, думи, които си казваме, само когато сме сами в стаята. Езикът е лек и близък до ежедневието ни, Христина не пише завъртяни думи, не ни говори така че да не разберем нищо, напротив- романът се чете леко, без да товари, въпреки силните метафори на моменти и тъгата, която е силна, лична и докосваща.
Историята на Доротея е изпълнена със страданието на една майка, напуснала родния дом, изгубила не едно, а две деца, с объркаността й да открие, че детето й е различно от другите, с ранимостта на жената, която не открива до себе си мъжа, в когото се е влюбила, но и със срещи с различни хора, с музика и картини, със сънища, които са колкото болезнени в разкритията си, толкова й нужни.
„… Човекът е уникално създание и аз не си обяснявам, не намирам в мозайката на търсенията си какво го притиска да посегне на връзката със света. Защо се напъва да я скъса както пъпната връв при раждането. Приковавам се на позорния стълб, водя кръстосани разговори и не съм събрала простителност...”
Доротея и Росен водят щастлив живот, влюбени и безгрижни, загубили едно дете, а дъщеря им Невена- изгаря в къщата на своята приятелка Ася. Но нито бягството в Испания, нито бягството един от друг ще спасят героите от бездната на тъгата. И може би това, което ги блъска непрекъснато към страданието е не случилото се, а това, че не могат да си обяснят защо точно на тях се е случило, въпросите, които непрекъснато си задават, но чиито отговори никога няма да открият. Росен ще бяга при своите любовници, а Доротея- в несигурността си да обича ли този човек или сама да потърси щастието.

Прошката, вината, забравата, любовта и разбирането са това, което срещаме най-често в романа. А не са ли това нещата, които срещаме най-често в живота си? Тук „дъждът е безплатно приспивателно” , „словата въздействат колкото атомна бомба”, „поезията преминава в проза” , а „бедност е дума, която трябва да се задраска в речника”.

„Изпита свръхчовешко желание да излезе поне на терасата и да се развика с пълно гърло, че хубавото не е на привършване, не е експонат от музея за древно изкуство…”
Доротея ще срещне Иво, Лили, Славян, Рада Алексиева, майката на Ася, своята майка, дъщеря си Невена, Фернандо и дъщеря му Хуанита, съпругът си и неговите любовници. Ще бъде различна на различни места, в различни градове, в различни държави, в различни сънища.
И цялото това пътуване из спомените, настоящето и бъдещото, за да решим накрая сами прибира ли се Доротея при съпруга си в България или думите му, че я обича, не успяват да я убедят да се върне там, където са болката и сърцето й. За да остане Ничия и все пак- Своя.
„ Болката, непростителността, сълзите се преобразиха в крила. Облаците ги скриха. Почувства се освободена. Започваща наново.”

*Христина Панджаридис е родена в гр. Елин Пелин. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като редактор в общинския вестник на гр. Елин Пелин. Сътрудничила е с журналистически материали на много издания. Публикува във в. “Литературен вестник”, сп. “Знаци”, “Литературни балкани” и др. През юли 2011 изд. “Сиела” публикува романа “Ярост”, написан в съавторство с Димитър Стоянов. Кореспондент на списание “Световете” във Франция, където живее. Член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

                                                             Емилия Найденова, е-сайт "ПОД  МОСТА"