Дарина отпи от чашата си бавно и много внимателно, като че ли виждаше живота си вътре, на дъното, и се страхуваше да не го разпилее на бара.

Сладникавият глас на Галена изсмукваше въздуха около нея и Дарина едва си поемаше дъх. Не обичаше шумните лъскави дискотеки, още по-малко – силиконовите гърли...Просто тази вечер искаше да отиде някъде, а просто не знаеше къде...А тук беше толкова тъмно и толкова шумно, че никой нямаше да чуе болката й. Искаше да остане сама. А какво по-хубаво място за тази цел от местната плътска борса!...

Дарина не блестеше с нищо особено – нямаше пищен бюст, не се обличаше предизвикателно, не танцуваше върху масите...Просто една обикновена жена, която иска да се скрие от болката си.

Барманът единствено изпитваше някакво съпричастие. Подаде й поредната чаша с приятна усмивка, но после пак я забрави.

Всъщност Дарина беше богата жена, но от тези, които са започнали от нулата – заеми, лишения, много тичане и много труд...

Имаше красив съпруг, огромна къща, две прекрасни деца и бавачка за тях, лъскав черен „Чероки“... Имаше всичко необходимо, единствено й липсваше лично време. Нямаше време за ежеседични посещения при фризьорка и козметичка, обличаше се семпло, не се кичеше с бижута...Имаха в къщата и басейн, и сауна, и малка фитнес-зала. На и там рядко се отбиваше. Бизнесът им беше свързан с търговията на едро на хранителни стоки, а това е хлъзгава територия...

Диджеят най-после реши да почива и Дарина с облекчение си отдъхна. Отпи. Дълго гледа тъничката брачна халка на ръката си, която в полумрака на дискотеката проблясваше като златна сълза...

В надбягването с успеха, Дарина твърде късно усети, че съпругът й все по-често закъсняваше вечер...Винаги имаше сериозно оправдание – бизнес-срещи, търсене на нови клиенти, мероприятия в клуба...Докато днес истината блесна с цялата си безсърдечност и тя просто остана без дъх. Изгубена в лабиринта от болка, предателства и лицемерие...

Музиката изгърмя отново. Край Дарина се носеше смях, звън на чаши...Дансингът се насели бързо с предизвикателни жени и запотени от пиенето мъже. Душата й се сви и заседна там, под слънчевия сплит.

Очите на Дарина се напълниха със сълзи, но полумракът в дискотеката приятелки ги избърса...

Днес трябваше непредвидено да се отбие вкъщи.Децата бяха на училище. Трябваше й някакъв документ, а го беше забравила на бюрото в спалнята. Вечерта се наложи дълго да стои над счетоводните книги, а съпругът й беше пак някъде по задачи.

Отключи входната врата и тъкмо да продължи нагоре по стълбите, когато някакъв шум откъм басейна на първия етаж я стресна. „Ах, това невъзможно куче!...Сигурно децата са го оставили долу и сега кой знае какви поразии ще заваря там...“ Отвори вратата към басейна и спря. Светът, нейният подреден свят, се разлетя на хиляди парчета.

Те даже не я усетиха. Бяха там, направо върху италианските мраморни плочи...Съпругът й и тяхната семейна приятелка, своенравна и екстравагантна бизнесдама от модния бизнес...

Затвори тихо вратата. Дори не заплака. Осиротя за един миг.

Дарина допи чашата си. Време беше да се прибира. Децата сигурно вече спят.

Плати и преди да напусне дискотеката се отби в тоалетната. Наплиска лицето си обилно с вода, среса се и даже си поднови червилото. Ако децата случайно се събудят, не бива да я видят тъжна и слаба. От сега нататък тя ще бъде единствената им опора.

До масичката пред тоалетната видя дребничка, приветлива женица, която й подаде салфетката с усмивка. С нещо й напомни покойната й майка. Сигурно е трудно за възрастната жена да понася и пияните, и глезлите, и висенето по цели нощи тук, в тази лъскава какафония...Поиска й се да я зарадва, да я стопли с нещо дребно...

Бръкна в чантата си и извади банкнота от 50 лева. Подаде я и без да чака благодарности, почти избяга навън.

Във полунощния хлад Дарина се почувства по-добре. Все пак животът не започва и не свършва с един мъж.

Повика такси и скоро празничната нощ на Разпети петък я обгърна ласкаво. И Дарина й се довери изцяло...

(из „Морга за изгубени души“)