Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2010 08:10 - НЕ ОТВРЪЩАй ЛИЦЕ, ГОСПОДИ - предстои отпечатването на най-новата ми стихосбирка
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5326 Коментари: 9 Гласове:
11

Последна промяна: 09.07.2010 13:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image






ДОКАТО...

 

В един сравнително кратък времеви диапазон (2000-2010) Ружа Велчева издаде пет книги, от които едната - „Любовни досиета“ - прозаично-споменна. Равносметката е оптимистична, защото засяга не толкова количеството (често ще видим преливане на текстове от книга, а самите книги – елегантно тънки като повечето стихосбирки),

колкото до качеството - „израстването“, „професионализирането“ (рутината) дори на стиха в типично нейна разпознаваема фактура е видимо с просто око.

Новата стихосбирка „Не отвръщай лице, Господи“ затвърдява това усещане. Стиховете в тази книга можем спокойно да наредим в редиците на социалноангажираната поезия – една форма, която крие рискове и подводни камъни именно поради дългогодишната си традиция (амортизация), поради скепсиса на модерното време, че поезията ( изкуството) може да промени света. Всъщност тя не се и опитва.

Острорефлексивна към социума, тази поезия е знакова в творческото развитие на авторката с няколко неща: появява се след завръщането на Ружа Велчева от Америка, след началото на световната финансова и икономческа криза; след антологичната й книга „Пустинята на времето“ (2006) и „Благословената река на спомените“ (2009) – книги, в които доминира носталгично-споменната и екзистенциална проблематика; след „Калифорнийски балади“ (2005), „Любовни досиета“ (2003), „Полетът на кондора“ (2002) – връщайки лентата назад – от новата стихосбирка ще трябва да игнорираме и баладичното чувство, любовта в нейния вдъхновяващо-чувствено-еротично-платонически план, екзотиката на далечно-чуждото и патоса и възторга от преоткриването на света, героиката и романтиката на едни отминали времена...Не. Тук ще открием един зев, ще паднем в пропастта, породена от кризата – материална и духовна.

Взети сами за себе си, заглавията на кратките (предимно) лирически късове провлачват основната тематична нишка, христоматийно позната от времето на Смирненски: „Вик“, „Битие“, „Уличното псе“, „Меню за бездомници“, „Модерен ресторант „България“, „Телевизионна реклама“, „Цирк „Родина“, „Коледа“, „Болка“, „Селските гробища“, „Прозрение“, „Псалм“...Резонно в началото е „Вик“ - почти оня „Вик“ на норвежеца Е. Мунк, но не съвсем; това е българският вопъл от злощастната съдба на Прехода, който оптимистично обаче финализира в апел за борба, „докато надежда още има“. Лирическият герой е предимно от ъндърграунда – бездомник, пенсионер, просяк, цигане но и творец – художник, жива твар – улично псе, врабче, всяка част от природата, народът като еманация на евреите, бродещи в пустинята. Не е случайно, че в книжката са намерили място и две стихотворения от предишни книги - „Вик“, за което стана дума, и „Коприва“ - оная великолепна метафора с калифорнийската коприва, викаща спомена на изгнаника за родината като вик, болка и съхранено достойнство. И тук стиховете са с изчистена форма, директност на изказа, недоизказаност, бягащи от игривото метафорично въображение, което обаче присъства като асоциативно докосване до спомените за минали „белези“ от живота, но най-вече заровени в настоящето, задаващи реторични въпроси. Все пак в тези стихове липсва злоба, те са християнско всеопрощаващи, религиозни не толкова по форма, колкото по съдържание ( близки до мисълта на Св. Игов от „Коледите на моя живот“ в книгата му „Привечер“: „Моето християнство има културноисторически и естетически смисъл, а религиозността ми е чист трансцендентален трепет. “). Те са смирени, но не примирени с нелепата ни безпътна участ, те вярват в Кръста и Жертвата на Сина, но търсят вярата, която днес „не намира храм в душите ни“, те са последна молитва за сили „да пребродим пустинята“. Защото в противен случай „ прозрението“ „Докато умният се намъдрува, лудият се налудува“ ще се окаже невярно, ще се обърне наопаки. „Докато...“ - недвусмислено завършва стихотворението „Прозрение“. А ние ще завършим оптимистично с финала на последното - „Псалм“: „Амин!“

 


ПОСЛЕСЛОВ


 

 

Не можех да не напиша тази книга! Тя е тъничка, само 20 стихотворения, като двадесетте години, през които моят изстрадал народ броди в безпътица из Пустинята на демократичния преход...В книгата няма да откриете нито едно любовно стихотворение, но това е най-любовната книга, която съм писала през живота си, защото всеки ред в нея е пропит с безкрайна любов и нежност към тези, които живеят, мечтаят и се борят на ръба на нищетата и оцеляването...Тази книга посвещавам на бездомниците в парка, които делят от залъка си, за да нахранят гълъбите; на старицата, която с нахлупена до очите шапка (за да не се вижда срамът й) рови в кварталните контейнери за боклук – преди 20 години тя беше достоен и уважаван държавен служител; на циганетата, които в празниците протягат ръка за милостиня пред църквата; на майката, която е готова да открадне, дори да убие, за да не среща жадните гладни очи на децата си; на всички онези забравени от държавата поети, художници, актьори, музиканти, които едва свързват двата края на битието си и си отиват от този свят унизени и засрамени ...Деветдесет процента от народа ми така оцеляват! Останалите 10 % живеят на границата на преяждането, прелитат от парти в парти, за тях са елитните, лъскави телевизионни предавания, за тях са луксозните бутици и бляскавите ресторанти...Те няма да разберат моята книга, ще ме обвинят в черногледство и преднамереност. Те нямат нужда от поезия – само от пари, пари, и пак пари, които им дават всичко останало – власт, любов, самочувствие...

 

 

За моя народ са тези стихове! За него са моята болка и моята любов! Помогни му да намери верния път, Господи! Не отвръщай лице от него!

 

 

Амин!

 


 

 

Ружа Велчева,

 

 

ПСАЛМ

Господи,
двайсет години
с народа ми
бродим из Пустинята...

Босите ни пети,
кървящи там-тами,
барабанят
по горещия пясък.

И змии
вият гнезда
във косите ни.

Господи,
първо изгубихме някъде
мечтите си.

После
децата избягаха
да търсят далечни миражи -
оазиси.

Думите се затъкнаха
в жадните ни гърла,
а сълзите,
изпити от жестокото слънце,
блестят -
солени перли
в ъгълчетата на очите ни...

Топи се народът ми
и костите се чернеят,
и очертават
безпътицата ни...


Викам, Господи,
но викът ми е отшелник
в пустинята...

Вярата,
осиротяла и оскотяла,
не намира храм във душите ни.

Една душа ни е остана,
Господи,
и тя е на път да ни изостави...

Не отвръщай лице, Господи,
от народа ми!...

Дай ни сили
да пребродим Пустинята...

Амин!


 

 

автор: Ружа Велчева

 

редактор: Владимир Шумелов

 

художник: Юлия Станкова

 

първа корица „Възнесение Христово“(2010)

 

(60/30 см, темпера, гваш, акварел, лакова техника върху дърво)

 

втора корица „Краят на пътуването“ (2009)

 

(30/40 см, темпера,гваш, акварел, лакова техника върху дърво)

 

ИК ФАБЕР


 


 

 

 

 

 

 

 

 

 







Гласувай:
11



Спечели и ти от своя блог!
1. martiniki - :)
22.05.2010 13:33
много е красива!

успех на книжката, добри читатели, и здраве и обич за авторката!
цитирай
2. panazea - Успех!
22.05.2010 19:36
Поздрав!
цитирай
3. yuliya2006 - УСПЕХ СЛЪНЦЕ!
23.05.2010 22:16
УСПЕХ СЛЪНЦЕ!
цитирай
4. divna8 - Честит празник на Буквите и Словото Български!!!
24.05.2010 22:37
Новината за новата ти стихосбирка приемам за добър знак за България !!!
Желая успех, много читатели и срещи с тях!!!
цитирай
5. tanyarisemova - Извинявай
29.05.2010 10:35
Руже но тези черни букви по горе, на този черен фон едвам ги чета.
цитирай
6. condor46 - Най-после...
29.05.2010 17:11
Едва сега ми остана малко време да "преобърна" втората половина от текста,за да се чете по-лесно...Моля да ме извините за неудобството!Благодаря ви,че сте тук,скъпи приятели и почитатели...Ваша-Ружа ВЕЛЧЕВА
цитирай
7. osi4kata - Ружа,
09.07.2010 08:38
стиховете са по-смели от нас.

Желая ти успех :)
цитирай
8. condor46 - Благодаря ти, ОСИЧКЕ!!!!
09.07.2010 13:40
Не бива премълчаваме истината за нашето време!...Поздрави-Ружа Велчева/ЧЕ
цитирай
9. romanticgirl25 - прекрасен стих-тъжен и истински!
12.03.2013 15:13
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2468994
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS