Irfan /Ирфан/ "Irfan" е сравнително нова и малко позната в родината си, но за това пък високо оценена от меломаните в Европа, САЩ и Япония българска музикална формация. Групата е създадена през 2002 г. като страничен проект на музиканти от формации като "Исихия", "Ом" и "Заратустра", но скоро след това се превръща в нов, самостоятелен и обещаващ музикален екип. През лятото на 2003 г. групата сключва договор с френския музикален лейбъл "Prikosnovenie", който обявява българите за "свое откритие и откровени за 2003 г." и скоро след това, през декември същата година, реализира дебютния едноименен албум на "Irfan" на световния пазар (Европа, Азия и Австралия). През есента на 2003 г. "Irfan" има успешнто турне в Швейцария и участва в програмата на първата "Седмица на българската култура" в гр. Берн. През есента на 2004 г. формацията сключва договор с американския лейбъл "Noir Records", който реализира първия им албум на територията на САЩ през февруари 2005 г. Световната критика се колебае в стиловото категоризиране на музиката на "Irfan" (Neoclassical/World Music/Sacred Music/Etherial Music), но не и в обективана оценка за българите, които са сравнявани с Dead Can Dance, Vas, Ensemble Sarband и Seur Marie Kayrouz. Музиката на "Irfan" е силно повлияна от сакралните и фолклорни музикални традиции на Балканите , Мала Азия, Кавказ, Близкия Изток, Персия и Северна Африка, както и от музикалното и духовно наследство на средновековната и ренесансова Европа, и въпреки това тя запазва своя собствен оригинален облик. Музикантите използват традиционни и старинни инструменти и вокални техники от същите легиони и исторически епохи, умело вплетени в деликатен електронен саунд. Музиката на "Irfan" е покана за едно мистично пътешествие във и отвъд времето, едно послание, поетично отправено на езика на сърцето. Името на групата е заимствано от терминологията на суфизма и може да бъде преведено от персийски и арабски език като "гносис", "мистично познание" или "откровение".

(Asmodeus)

"Ирфан" - втори албум и ново начало

От Цветан Цветанов

всички статии от този автор   var banarr = new Array(5,6,7); vbaneritxtcapital(banarr,"Спонсорирани връзки

","

","

","

"); vbaneri2(42,"Фокус Еврофинансиране

","

","

","

");  Макар да не са непознати на българската сцена за интересна авторска музика през последните години, "Ирфан" имат всичко на всичко три-четири концерта в София от основаването им през 2001 г. до днес. Не защото музиката им е прекалено елитарна - на концертите им във Франция, Швейцария, Холандия (откъдето се завърнаха преди две седмици) публиката им варира от почитатели на етно-уърлд сцената до хора с интереси към средновековна и старинна европейска и ориенталска музика и готик- и даркуейв-фенове. Така че проблемът може би пак се свежда до прогресивно занижаващите се музикални вкусове у нас. Хубавото при "Ирфан" обаче е, че въпреки това те продължават да създават хубава музика, без претенции за откривателство и без излишно оригиналничене.

Както и дебютният им албум отпреди 4 години, така и новият ("Серафим") излиза с марката на френския лейбъл "Прикосновение". По-късно тази година той ще бъде издаден и в САЩ от Noir Records. "Горгон Фест"-ът в кино "Люмиер", където "Ирфан" ще свирят на 14 октомври рамо до рамо с "Мизар" от Македония, Daemonia Nymphe от Гърция, Rose, Rovine e Amanti от Италия и българските групи Kayno Yesno Slonce и "Войвода" е просто щастливо съвпадение с излизането на албума. Концертът им ще е смесена програма от песни от двата албума и някои нови неща с новата им вокалистка Владислава Тодорова, която има твърде различен маниер на пеене от този на предишната - Деница Серафимова. Разговаряме с Калин Йорданов (вокали, ударни, основател), Кирил Бакърджиев (клавири, сантур, основател) и Владислава. Липсват Ивайло Петров (уд, саз и други струнни) и Петър Тодоров (перкусии), но на концерта няма как да не усетите присъствието им.

И така, концертът в неделя не е премиера... 
Калин: Не, нашето участие ще е един вид миниконцерт, а скоро смятаме да направим една по-сериозна серия от представяния на новия албум. А и репертоарът ни занапред ще се различава малко, защото вече работим с новата ни вокалистка, а албумът е записван с Деница.

Тогава да попитаме нея за спецификата на пеене и партиите на Деница от албума.
Владислава: Аз се опитах да пресъздам нейната идея и емоции, защото това са нейни авторски партии, измислени сякаш единствено за нейния глас. Прекарахме доста време двете заедно и тя много ми помогна в разучаването на песните. Какво мога да добавя от себе си, ще се види на концерта - дано съм успяла. В албума участвам в една от песните, но вече имаме и нови, които съответстват повече на моето пеене. Все пак Деница е учила класическо пеене, а моята база си е фолклор. Цял живот съм пяла това, дано съчетанието да се получи.

А инструментариумът на концерта?
Кирил: Утре ще сме малко по-електронни, защото ги няма традиционните ни гост-музиканти на цигулка, чело и виола да гамба, и всички тези звуци ще са качени на синтезатора. Ще звучим и по-ударно, защото в тази ситуация и при този баланс двамата ни перкусионисти ще излязат на по-преден план.
Калин: А броят и видът на инструментите непрекъснато се увеличава и ще се увеличава - различни струнни, ударни, а и духови - с подкрепата на гост-музиканти. Предимно народни инструменти от цял свят, но както се очертава при нас, май най-вече от Ориента, Средиземноморието и Балканите.

Срещу името на всеки от вас стоят по няколко инструмента...
Калин: Да, давам си сметка, че може да звучи претенциозно. Но ние нямаме самочувствието да сме някакви изящни музиканти - никой от нас няма музикално образование с изключение на двете ни вокалистки. На практика всеки от нас се е ориентирал основно към един или два основни инструмента в своята си област и гледа да задълбочава познанията си по тях...
Владислава: Чарът на използването на многото инструменти е, че всеки от нас прави това от сърце и душа. Не е необходимо да си някакъв виртуоз или мултиинструменталист, за да се получава интересна музика.

Често се впускате в музиката на западното Средновековие, но с източни музикални инструменти.
Калин: Да, това се получи естествено покрай общите ни интереси - от една страна, към фолклорните традиции на света, и от друга - към средновековната, ренесансовата и бароковата музика, пък ако щеш и към по-модерните им адаптации в лицето на едно готик-звучене. Може би това е просто свободата да експериментираме с различни музикални стилове, течения, традиции... За в бъдеще ще развиваме и връзката си с българския фолклор, като ще търсим някои негови по-малко популярни измерения.

Кое е нещото, което ви липсва в света на музиката днес?
Кирил: О, на световната музикална сцена има толкова много неща, че със сигурност нищо не би могло да ни липсва...
Владислава: В музиката днес всеки може да открие това, което да му харесва. Има толкова много нови авангардни групи - не мога да говоря за липси...
Кирил: По-скоро имаме липса на познания за този океан от музика. Днес в света има ужасно много музика, за която дори не знаем.

Може би точно от пренаситеност хората в един момент ще спрат да слушат и да измислят музика...
Кирил: Е, не, това го разправят от звукозаписните компании, които не могат да си пласират продуктите и страдат финансово от това.
Владислава: И музиката, и информацията за музиката са страшно много, има и много хора, които творят. За мен по-важното е дали човек намира себе си в тая музика.
Кирил: В момента много музиканти се ориентират и към самиздат. Наскоро се запознахме с една холандска група, "Омниа" се казва. Последният им албум е издаден от самите тях и е перфектен продукт, даже художникът е човекът, който прави илюстрациите за "Властелинът на пръстените". Могат да си го позволят хората и го правят по най-добрия начин, а и не им излиза толкова скъпо... Всичките тези скандирания, че музикалният бизнес западал, ги измислят издателите, за да поддържат изкуствено напрежение. Все повече групи се ориентират в правилната посока и скоро и на хората ще им е ясно как стоят нещата.

Във връзка с вашата музика доста често медиите прибягват до клишетата "уърлд мюзик" или "в стила на "Дед Кен Денс"...
Владислава: Нашата музика малко или много не е популярната, която можеше да видиш на клип всеки ден по телевизията. Всеки, като чуе за "Ирфан", иска да му бъде обяснено какво ще слуша...
Калин: А музиката ни е най-доброто обяснение сама по себе си.
Владислава: Музиката е, за да се слуша, а не да се облича в изречения.


(в. Капитал)