Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2009 02:23 - ГЪЛЪБИНА
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1459 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.08.2009 02:26


 

 

Разпети Петък, 07. 04- 2004 г., 8 часа

 

 

 

 

Г Ъ Л Ъ Б И Н А

 

 

 

Писъкът, заседнал в гърлото, пропълзя по цялото й тяло, разлагайки кошмара на хиляди остриета, които се забиваха в плътта и късаха, ръфаха...Бесни кучета, които нямаха милост. В широко разтворените й очи кошмарът живееше, независимо от изтеклите години, въпреки реките от алкохол, в които се мъчеше да го удави. Всеки път той се връщаше в съня й, по-жив, по-болезнен, по-жесток. Викаше смъртта си, искаше смъртта си, но тя не идваше. Знаеше,че това е Божието наказание и Божието изкупление, което ще я следва до сетния й дъх...И Бог я държеше жива, за да плаща ден след ден, година след година, докато и той се умори и ще я остави на мира, да се прибере най-после, да отдъхне в черната земя, която беше погълнала нейното слънчице.

 

Все още със затворени очи, потърси бутилката, където я остави снощи -може Кривундела да е оставил няколко капки...Беше празна.

 

“Майната ти!...” - се изтърколи от пресъхналото й гърло и празните й очи се наляха със сълзи – студени, лютиви, безутешни...

 

През картонения покрив се процеждаше лепкава мъглата и измършавялото й тяло потръпна под парцалите...

 

Отдавна не се интересуваше нито от времето, нито от датите. Животът й беше спрял там, на онази дата, в оня час.

 

Извади един по-голям фас от буркана до нея, драсна клечка и вдъхна бавно лютивия дим.

 

Мислите й бягаха назад, блъскаха се отново в кошмара на катастрофата, но очите й следяха зорко нахалната врана, която беше на метър от нея и крадливо се присламчваше към кесията с останки от хляб, грижливо облегната на олющената детска количка – нейният единствен дом.

 

“Марш, проклетнице!...Това е за гълъбите!Черна и грозна си, а те имат толкова красиви перца, меки като детска косица...”

 

Фасът опари пръстите й и тя го захвърли с ругатни.

 

Зарови отново в буркана и най-после попадна на “Ева”, близо половин цигара. В предишния си живот никога не беше се замисляла, но тук, при клошарите, тя установи, че богатите оставят по-дълги фасове. Не ги е грижа за парите. Дръпнат два-три пъти и - хайде на земята, за да се качат в колата, да влязат в магазина или просто да продължат по пътя към осигурения си живот.

 

Смъртта беше отнела детето й, а алкохолът – всичко останало. Първо работата, после – квартирата, вещите, спомените, дори името...В постоянно замъгленото й съзнание остана само кошмарът и Гълъбина, името на детенцето й.

 

Когато за първи път клошарите я намериха вкочанена и безпаметна на една пейна в парка и сред закачки и пиянски брътвежи я попитаха за името й, тя дълго рови из белите полета на съзнанието си...Спиртът беше вилнял дълго и безжалостно и тя засрамена не откри нищо, което да има някакъв спомен за минало и самоличност...Светеше само, болезнено и незаличено “Гълъбина” и тя го произнесе тихо и някак унесено.

 

Така си и остана за тях – Гълъбина.

 

Фасът догаряше.

 

Протегна измършавелите си крака и костите й изпукаха. Надигна се бавно и се облегна на количката. Инстинктивно прокара ръка по остриганата си глава (така я беше издокарал тези дни Кривундела !),като че ли отмяташе дълги коси и посегна към кесията с хляб. Дори да умираше от глад,този хляб беше неприкосновен – беше за гълъбите! Всички клошари знаеха и затова, ровейки в контейнерите, отделяха къшеите и й ги носеха – за сутрешния ритуал. Да се чуди човек откъде такава нежност към Божиите птички в тези брадясали, вонящи, спиртосани мъже!...

 

Потръпна от лепкавата мъгла, която проникваше през дрехите й, чак до възлестите посинели стави, загърна излинялата шуба и нахлупи плетената шапка чак до очите. Някакъв остатъчен срам от околните я караше да крие очите си.

 

Стиснала здраво омазнената кесия, затътри чепици към близкия парк. Беше студено и все още рано за майките с количките. Сега беше нейното време. Избра си една пейка близо до люлките и бавно зарони смръзналите се къшеи.

 

Първо я видяха враните, но бяха подозрителни и плашливи и само си предаваха новината от клон на клон над глава й. Тогава чуха гълъбите и един по един я наобиколиха.

 

Пъстри и ласкави, те гукаха и пърхаха и земята около нея се изпълни с невероятната музика на живота.

 

Тя сведе още по-ниско глава и от празните й очи закапаха щастливи, всеопрощаващи сълзите – Гълъбина хранеше душата на своето мъртво дете...

 

 

Ружа Велчева

 

 

 

(из “Морга за изгубени души”)





Тагове:   мъртво дете,


Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2468989
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS