На 66-годишна възраст ни напусна литературоведът проф. Енчо Мутафов, съобщиха от Сдружението на българските писатели. Освен университетски преподавател и изследовател на българската и световната литература, литературен теоретик и мислител, в годините на новата ни демокрация той пое и важни обществени ангажименти, като известно време беше и главен редактор на вестник “Демокрация”, се казва в съобщението.

Проф. Енчо Мутафов е автор на десетки монографии и сборници за множество български автори, на студии и статии за новите български поети, на многотомното изследване “Българската мяра”.Последното му дело бе студията за поета Биньо Иванов в книгата с антологични и неизвестни стихотворения “Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов” (2008) - истински шедьовър в критическото представяне на едно творчество

Енчо Мутафов е роден на 09.03.1943 г. в с. Деветак, Бургаско. Завършва гимназия в Сливен (1961) и славянска филология в Софийския университет (1968). Редактор във в. "Литературен фронт (1968-1969), референт в СБП (1969-1970), литературен специалист в Агенцията за защита на авторското право (1972-1973), редактор в сп. "Обзор" (1976-1990), гл. ред. на в. "Демокрация" (1992-1993). Преподавател по историческа поетика на българската литература във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1987-1988) и по теория на литературата в ЮЗУ "Н. Рилски", Благоевград (от 1989). Професор, доктор на филологическите науки. Литературен и художествен критик и теоретик, културолог, автор на гражданска публицистика и есеистика. Основните му интереси са насочени към изучаване на съвременната българска литература, европейската цивилизация и българската мяра в културата. Автор на книги с монографични изследвания, студии, статии, очерци, есета, сред които "Време и художествено единство" (1978), "Подвижният човек" (1978), "Съпоставки в изкуството" (1980), "Промяна в сетивата" (1983), "Йордан Радичков" (1986; в съавт. с Д. Стайков), "Художници" (1988), "Цвете върху иконостаса. Втори буквар за изкуство и история" (1990), "Милост за нас. Статии върху културата" (1991), "Когато се разпадаха основите. Политическа публицистика" (1992), "Оцеляването" (1993), "Двуизмерният човек. Бунтът в европейската култура" (1994), "Светът, който обитаваме" (1994), "Бъди невероятен. Книга за Радичков" (1998), "Последна свобода. Есета" (1998), "Захари Стоянов и българската култура" (2001), "Изоставени от боговете" (2003), "Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано" (2004; 2008), "Как разказваме" (2005), "Земя без народ" (2006). Автор на "Христоматия по литературознание" (1998) и на многотомната поредица "Българската мяра в литературата" (Идея и обща редакция). Умира на 19.06.2009 в с. Дяково, Кюстендилско.