2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 2142 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2009 09:50
07. 04. 2004 г.
Разпети Петък, 07.00 часа
ФАНИ
Фани лежеше на пода и цялото й тяло пулсираше ведно с болката в главата. С трепереща ръка докосна лицето си и кръвта от разбитата устна бавно се процеди през пръстите. Остави сълзите да се търкалят по мургавите й бузи. В сутрешния лепкав полумрак приличаха на розови капчици роса.
Чук-чук, чук-чук...
Дъждът ли пееше вън, сълзите й ли разказваха нещо ...
Когато болката и обидата попреминаха, тя, помагайки си с ръце и здравия крак, се плъзна по пода към протезата, захвърлена от мъжа й чак до входната врата...
Добре,че децата бяха излезли по-рано за училище, та не видяха нищо. Не че не са били свидетели на много от скандалите, но този път Мето премина всякакви граници.
Когато преди 10 години градски автобус я помля на един завой в квартала и Фани разбра, че левият й крак няма как да бъде спасен, искаше да бе я убил. На 35 години е трудно да се примириш, че отсега нататък ще трополиш по белия свят, до живот, с 12-килограмова дървена протеза, започваща почти от средата на бедрото...Примирението я завладя постепенно. Имаше 2 малки деца и за тях все пак беше по-добре една жива, макар и саката майка, отколкото бездушен, надгробен камък.
Беше осакатяла заради тях, предпазвайки ги от смъртоносните ламарини на връхлитащия автобус. В малките им чисти сърчица имаше толкова много обич за нея. Помагаха й колкото могат. Бяха добри деца и старателни ученици. Никога не позволиха да се срамува заради тях.
Само Мето се промени. Като че ли автобусът нея порази физически, а на него осакати душата.
Оставаха й още 3 метра. От тътренето по циментовия под на коридора чувстваше вкочаненото си тяло тежко и чуждо. Въздъхна примирено и се облегна на стената да си вземе малко дъх...
Фани хлопа на много врати, чак при кмета отиде. Законът се опъваше. Тя плака, кълна и умолява, но си извоюва 2 квадратни метра търговска площ на главната улица. Със скромното обещетение от ДАП-а си купи сгъваема маса, стол и малко стока – започна с чорапи, домашни чехли и 10 блузи. Продаваше евтино и малката печалба превръщаше в стока. Беше прочела, че може след няколко години да кандидатства в София за лека, механична протеза. Мечтаеше си за този момент и къташе в една кутия от обувки левче по левче – за прегледите, за пътни, за хотел...Черни пари за бели дни, когато това 12-килограмово, дървено чудовище ще е само лош спомен.
Но Мето остана без работа, децата често боледуваха, а търговията й едва креташе.И мечтата за лек механичен крак се топеше като пролетния сняг...От тежестта на дървения чукан отмаляваше кръстът й, бъбреците я боляха и денем, и нощем ...
А Мето, ако по-рано пиеше, сега пиеше от сутринта. Първо - изпиваше парите от социалните помощи, после - нейната скромна инвалидна пенсия и накрая – прибягваше до парите от търговията. Минаваше покрай нея на главната улица и без да я попита дори, бъркаше в касичката, вземаше едрите банкноти и оставяше дреболиите...“Да има да връщаш!...“- хилеше се пиянски той и бързаше да хлътне в близката кръчма.
Днес той поиска парите,които децата събираха за нея – от сурвакането по Коледа в квартала, от вторични суровини, от продажбата на мартенички, които правеха в свободното си време...Не бяха много пари, но оставяха надеждата й да мъждука в края на тунела....
Фани най-после достигна протезата. Несъзнателно погали полираната повърхност на дървото, което беше нейният кръст, нейната доживотна Голгота...Децата й, с присъщата за децата наивност и неумираща вяра в чудесата, бяха я изрисували цялата с детелини „За късмет,мамо!...“Стотици зелени детелини и една весела червена калинка между тях. „Тя ще ти помогне, мамо, ще видиш, скоро ще можеш да полетиш с нея...“ Милите, те бяха най-добрите деца на света и това беше нейното богатство, което никой не можеше да й отнеме...
Намести протезата, закопча около кръста си дебелия кожен колан и се приготви за най-трудното – да се изправи.
Навън новият ден я очакваше и тя трябваше да не закъснява...
.
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS