Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 15:11 - СТАРИЦАТА
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 4241 Коментари: 11 Гласове:
0




Разпети Петък,07.04.2004 г.- 5,00 часа



СТАРИЦАТА

Боже, благодаря Ти, че ме запази така милостиво и през тази нощ. Помогни ми да не Те наскърбя с някакъв грях и да прекарам днешния ден угодно на Тебе и спасително за Мене. Амин!

Утринна молитва


Събуди я трополенето на дъждовните капки по прозореца и всепроникващата, лепкава влага, която дълбаеше овехтелите й кости.

Не бързаше да отвори очи.

Този вечен страх на зазоряване, че ще открехне клепачи и хоп – ето я в чистилището...

Не че не й е вече време за там, а и нямаше за какво толкова да съжалява – всички близки на сърцето й бяха вече покойници, но с годините като че ли все по-здраво се вкопчваше в това тук и сега...

Предпазливо размърда пръстите на краката си. Острата, режеща болка пропълзя по вкостенените стави, та чак дъхът й спря. Боли ли, боли...Значи – още е жива!...

- Благодаря ти, Господи!...- тихо промълви старицата, измъкна се предпазливо от завивката, погледна с благодарност към иконичката на стената и се прекръсти.

Котката , свита на кравай до краката й, само потрепна с опашка и продължи да дреме – от опит знаеше, че до ритуала с хладилника има още много време...Думите на утринната молитва й бяха непонятни, но й действаха толкова успокояващо...

Старицата протегна ръка, завъртя копчето на радиоточката и скоро в тъмнината затрептя приятен женски глас. Облегна се удобно на възглавницата, придърпа около раменете си овехтелия юрган и се заслуша.

Обичаше денят й да започва с „По първи петли” на „Хоризонт”. Гласовете на ранобудниците й помагаха да не се чувства самотна, много от постоянните участници веднага разпознаваше...А музиката беше толкова приятна!

Понякога й се искаше и тя да се включи, да поздрави някого с настъпващите празници, но кого?.... Толкова много гробове имаше в душата й... Никой не й остана. Останаха й само могилите, които навестяваше все по-рядко. Краката вече не я държаха да изминава пеш дългия път до там ( не можеше да си позволява автобус ), а и изприказва над тях всичко – първо мъката си по тях, после – обичта си, накрая – само сегашните си неволи...Не искаше повече да ги тревожи – като се видят там, горе, ще има какво да им разказва...Тогава – свободно време, колкото щеш!...

„ Морен сокол пие вода на Вардаро...”

Притвори очи. Можеше да си помечтае. Хубавата македонска песен галеше душата й.

Очакваше я един вълнуващ ден.

Първо – днес е Разпети петък. Представи си Исус, изтерзан, оплюван, толкова беззащитен сред ревящата тълпа по пътя към Голгота...Виждаше ясно лицето му, озарено от болката и вярата. Прекръсти се боязливо и занарежда наум извинения за последните си прегрешения пред Светиня му: ето снощи, Господи, наруших поста – хапнах малко кисело мляко...Не че не постя почти цял месец. Кой ще ти купува месо?! Понякога купувам пилешки кости и други разни вкусотии - крака, глави, и тлъсти пилешки фенери, но това, Господи, е само като взема пенсийката...Повечето наблягам на млякото, ама и от него не мога да си позволявам често...Ти ме прости, Гоподи, че мисля за тялото си понякога повече, отколкото за душата и спасението й, но аз съм само една глупава, грешна старица...

Направи още един кръст и въздъхна, че се е справила добре с утринната изповед.

Вече съвсем седнала в леглото, тя реши, че в днешния напрегнат ден трябва да си направи план – да не пропусне нещо важно...

Днес е и Свети петък, дават пенсиите. Трябва рано да причака пощальонката, че току-виж – свършила парите.

После – в магазина за пилешко месо. Вчера там имаше такива хубави пилешки вкусотии – за 5-6 лева ще има цял месец да си готви я супа, я яхнийка...Доста тлъстички изглеждаха пилешките фенери...И тя преглътна, като да беше чинията пред очите й...А и за котката ще има - и тя да се облажи за Великден!

Котката, прочела мислите й, замърка под завивките

Заслуша се.

Възрастен мъж изреждаше имена на близки и приятели с пожелания за весели великденски празници...

Старицата погледна към бюфета – там дремеше кротко безполезният телефонен апарат. Вече няколко години - само украшение... Къде ти да плаща и за него, със 100 лева пенсия?...Пък и на кого ли ще се обажда! Виж, ако имаше телефон за Оня свят...Щеше да си говори всяка нощ – и без това не можеше да спи от болките в ставите.

Котката изпълзя изпод юргана и протягайки се, се настани на гърдите й.Близна я предпазливо по излинялата буза, примижа от удоболствие и скоро ритмичното й мъркане изпълни сумрака на стаята с неясни котешки мечти...

Топлината на котешкото телце се разля по цялото й тяло. Сега можеше и да помечтае. Ще се облече топло и прилично, като за празник – нали си купи за левче миналата събота биберено палто от “Рови-рови”.Може дори да помисли за малко развлечения – за първата игра в градското бинго сервират безплатно кафе. Там е топло, може да се види с някоя приятелка, а ако е рекъл Бог, може да спечели – спастрила си е 2-3 лева за това...При тези еретични мисли старицата припряно се прекръсти и виновно погледна към Богородица на стената...Синът й се мъчи по пътя към Голгота, а тя се е размечтала за развлечения...

Когато привършваха новините по “Хоризонт” в 6, тя спусна предпазливо краката си от кревата, потърси опипом старите,подпетени чехли, ставите й изпукаха заплашително при първата крачка, тя търпеливо изчака болката да премине през цялото й тяло и когато се спря най-после в кръста, тя провлачено затътри чехли към хладилника. Котката наостри уши и скокна, а пухкавата й опашка,извита в края, приличаше на оранжева въпросителна.Сякаш питаше “Време ли е вече за закуска?”...

Полупразният хладилник леко се залюля,когато отвори вратата му.От средната поличка взе кофичка с кисело мляко. С половината бяха вечеряли снощи. Сега надроби на дребни залчета една филия хляб, На масата постави 2 чинии – една за нея и по-малка – за котката. Раздели попарата, като грижливо обра и последната трохичка. Прекръсти се извинително, подкани с ръка котката и седна.

В стаята се възцари благоговейна тишина.

Един палав слънчев лъч, пробил лепкавата, всепроникваща мъгла, весело залюля крайчето на везаното перденце.

Напираше още един ден,откраднат от безвремието.

Всеки крачеше към своята Голгота с упование и неясна надежда.

                                                                          Ружа ВЕЛЧЕВА

(из подготвяния за печат роман "Морга за изгубени души")







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Хубаво...
21.02.2009 18:38
и тъжно! Прониква, пропива се в сърцето като повечето истински неща...
цитирай
2. martiniki - Руже,
21.02.2009 18:46
прочетох. Истинско и горчиво. Старостта трябва да е достойна, трябва човек, доживял една почтена възраст, работил цял живот, да може да си живее спокойно старините, а то...

цитирай
3. condor46 - Благодоря ти,Мисия,
21.02.2009 19:29
че си прочела наистина закодираната самота и безизходност,но мисля,че моята героиня е и недосегаема ...Тя живее в света на надеждите и упованието...Сърдечен поздрав-Ружа Велчева
цитирай
4. condor46 - Благодоря ти,Мисия,
21.02.2009 19:30
че си прочела наистина закодираната самота и безизходност,но мисля,че моята героиня е и недосегаема ...Тя живее в света на надеждите и упованието...Сърдечен поздрав-Ружа Велчева
цитирай
5. condor46 - Мила Марте,
21.02.2009 19:32
благодаря ти,че си била тук и че си почувствала всичко със сърцето си...Прегръщам те-Ружа
цитирай
6. анонимен - Oh Ruje,
21.02.2009 23:32
Mnogo tajno e.Svi mi se sartzeto.No tova e samata istina.Koleloto se varti i vseki SAM dostiga svojata Golgota!Uspeh!
цитирай
7. elineli - Ружа :)))
22.02.2009 11:28
Ще си го искам с посвещение този роман.Прегръдка за теб Далечност.Топла,топла :))))
цитирай
8. alhimik1 - тъжно и благородно е...
22.02.2009 14:23
Ех Ружа...майстор си на разказа
Нико
цитирай
9. condor46 - Здравей,Анонимни!
22.02.2009 15:06
Благодаря ти,че си почувствала самотата и болката на героинята ми-Прегръщам те-Ружа
цитирай
10. condor46 - Мила Ели,
22.02.2009 15:07
само да съм жива и здрава да го напиша...Прегръщам те,мило морско момиче-Ружа
цитирай
11. condor46 - Здравей Нико!
22.02.2009 15:10
Радвам се,че си бил тук!С твоята похвала ме караш да си чувствам неудобно!Прегръщам те сърдечно, морски приятелю!Ружа
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2469259
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS