Льо Клезио или, ако разшифроваме всички инициали на името му, Жан Мари Гюстав Льо Клезио, е писател с интересен и динамичен живот, протекъл в пътувания между Европа, Африка и Америка. Той е роден през 1940 г. Льо Клезио всъщност е фамилията на майка му - французойка, чието семейство е преселено на остров Мавриций през 18-и век. Баща му е англичанин, също от Мавриций. Льо Клезио за цял живот запазва това тройно “гражданство” - френско, британско, маврицианско. Пише само на френски език в знак на протест срещу колонизацията на остров Мавриций от англичаните.
Льо Клезио вижда за пръв път баща си, който работи като лекар в Нигерия, чак на 8-годишна възраст. Пътуването през Африка и едногодишният му престой там оставят трайна следа у него: “Имам чувството, че в живота ми е имало само едно пътуване - онова” - казва писателят години след това…
В търсене на непокварени от западната цивилизация светове, Льо Клезио се озовава в Мароко, където среща Жемия - млада жена, чиито предци са от пустинните номадски племена. Той се жени за нея и открива омагьосващия свят на пустинята, където намира покой и помирение с модерния свят, срещу който винаги се е бунтувал.
Романът “Desert” - “Пустинята” излиза през 1980 и спечелва на автора си голяма литературна награда, както и известност сред широката публика. Както подсказва заглавието, романът възпява пустинята, простия изначален свят, в който видовете и формите още не са обособени, човекът и природата са едно цяло. Тази първична хармония определя и стила на автора, в който се сливат повествование, речитатив и поезия.

Чуйте целия урок тук.

Урок 4
Продължаваме с романа на Жан Мари Льо Клезио “Desert” – “Пустинята”, издаден през 1980 г., в който той разкрива омагьосващия свят на пустинята и нейните горди обитатели. Льо Клезио разказва историята на номадските племена, обречени на гибел от нашествието на западните колонизатори в началото на ХХ век.
“Сините хора” - воините на пустинята до последно се бият, за да защитят свободата и традициите на своя свят, подвластен единствено на ритъма на природата и повелите на вярата. Свидетел и участник в драматичните събития е едно младо момче - Нур - историята е видяна през неговия поглед. Това е едната нишка в романа, като разказът е в минало време.
Второто повествование е в сегашно време и разказва личната история на Лала - момиче, родено в пустинята в наши дни, потомка на воините номади, което израства в бедняшко предградие на границата с пустинята, а по-късно се озовава в голям европейски град, където се сблъсква с най-грозните страни на западната цивилизация. В края на романа Лала се връща в местата на своето детство, където намира сила и надежда за живот. Там тя ражда и своето момиченце, което ще носи името на майка й, името, което се предава от майка на дъщеря - Ауа.
С това име се представя пред хората и самата Лала, когато става фотомодел, случайно открита от един фотограф. Откъсът от романа, който ще чуем, е от този момент на внезапна известност. Лала е интервюирана като звезда, но журналистката едва ли ще разгадае нейната тайна.

Чуйте целия урок тук.

( уроци ро френски на Българското национално радио)