Снимка: БГНЕС

На 83-годишна възраст почина легендата на американското кино Пол Нюман, предаде CNN.

Пол Нюман е роден на 26 януари 1925 в Шейкър Хайтс, Охайо. През 1951-1952 г. учи драматично изкуство в Йейл и в „Актърс студио” в Ню Йорк.

Изглежда, сякаш самата природа е предопределила красивия младеж с изваян профил и пронизително сини очи за сцената или екрана. Но обстоятелствата дълго време го възпрепятствали: отначало служба в армията, където в края на Втората световна война служи като радист, след това семейният дълг - след смъртта на баща му някой трябвало да работи в малкото магазинче за спортни стоки, благодарение на което семейството се изхранвало.

При това се появило и собствено семейство - родил му се син. Но призванието в крайна сметка взело връх.

Започнал дълъг и труден път, отначало на сцената, а след това и на екрана. Придобитите под ръководството на Лий Страсбърг и Елиа Казан професионални навици помагали на Пол, но най-голяма увереност в себе си му донесла отначало приятелската връзка, а след това и вторият му брак със също току-що започващата творческия си път актриса Джоан Удуърд.

Тя става не само любимата жена на Пол Нюман, с която той живее четири десетилетия, но и майка на трите им дъщери и умна съветница, благодарение на която актьорът внимателно избира ролите си и работи заедно с нея над тях.

Пол Нюман е играл в близо 60 филма, сред които "Бъч Касиди и Сънданс Кид", в който си партнира с Робърт Редфорд, "Ужилването", а за играта си в "Цветът на парите" е удостоен с "Оскар".

Известен е като най-типичният секссимвол, което се дължи на силните му изпълнения и проницателните сини очи.

Талантът на Пол Нюман не се ограничава с киното. Негова страст са и автомобилните състезания: той печели второ място на състезанието "24 часа" на Льо Ман през 1979 г.

Играе важна роля в движението за граждански права и участва в конференции по разоръжаването.

Създава фондацията The Scott Newman Foundation. Тя е наречена на единствения му син, починал от свръхдоза наркотици през 1978 г.

През 1987 година актьорът създава предприятията Newman’s Own за специални хранителни продукти, приходите от които носят милиони долари годишно - дарявани за благотворителност.

Нюман и съпругата му Удуърд живееха в Уестпорт, Кънектикът. През юни тази година световните медии разпространиха новината, че Пол Нюман е болен от рак.

Самият той се оттегли през април т.г. като режисьор на пиесата по Джон Стайнбек "За мишките и хората" в театър Уестпорт, Кънектикът, обяснявайки решението си със здравословни проблеми.

Преди година Пол Нюман сложи край и на актьорската си кариера заради напредналата си възраст.

Актьорът с неустоимия поглед на сините си очи бе човек с чувство за хумор, както показват някои от събраните от АФП негови крилати фрази, белязали дългогодишната му кариера.

За смъртта: Представям си моята епитафия: "Тук почива Пол Нюман, свършил като неудачник, защото очите му са станали кафяви".

За брака: Хората остават заедно, защото го желаят, а не защото вратите са затворени. Никога не питам жена си за моите недостатъци. Опитвам се да направя така, че тя да не ги знае, а да забелязва преди всичко чувството ми за хумор. Не позволявайте на жена си да повдига килима, господа, защото отдолу е пълно с недостатъци.

За изневярата: Защо да се кефя с хамбургер, след като има стек у дома?

За покера: Когато играете покер и гледате хората около масата, без да можете да отгатнете кой ще загуби, значи това сте вие.

За политиката: Това, че бях в списъка на противниците на президента Никсън, бе най-голямата чест в моя живот. Кой знае кой ме подслушва и в списъка на кое правителство фигурирам сега?

За хомосексуалистите: Още от най-малък никога не съм могъл да разбера нападките срещу хомосексуалната общност. Човешките същества имат толкова качества. Когато свърша прегледа на всичко, от което наистина се възхищавам при даден човек, онова, което той прави с интимните си части, се оказва толкова назад в списъка, че няма никакво значение.

За наградата "Оскар": То е нещо като да ухажваш красива жена в продължение на 80 г. Тя най-накрая отстъпва и човек си казва: "Наистина съжалявам, но съм уморен".

За пенсионирането: В началото губиш паметта си, после губиш увереност в себе си и губиш въображение. Смятам, че за мен книгата е почти затворена.

                                      (www.dnes.bg)