Злият човек винаги е чудовище -
дори да си е присвоил  лик на светец.
Нежно шепти, поглъща те благо със поглед,
ръцете му - по-гальовни от кадифе.

Щом открие пролука, се гмурва в душата.
Отровният му дъх обсебва бавно кръвта.
Той живее от злото, посято в сърцата,
щастието му е страхът, смразяващ света.

С годините се научих да го разпознавам.
На гърдите си издълбах  кръста Христов.
Кървящи, живите  рани не заздравяват.
До гроб са белезите, не от куршум, от любов…

                                          Ружа ВЕЛЧЕВА