Прозорец, цвете и котка
ослепели от взиране
подивели от самота
моят дом далече в България

                              Ружа Велчева

Прозорецът ми свети вяло,
дори нощта не кани вътре,
а в стаята ми, закъсняло,
едно дете за мен ридае.
-----
Здравей, приятелко! Не спя, тук нощите са дълги и често с тях очакваме да съмне. Притихнало се чува всичко. Градът е спрял - до утре, когато пътят ще се спусне, ще се размотае и в своята сива нишка, ще отведе към някого надежда! Желая и теб да стигне! Прегръдки! Калина.

Драго ми е,мила приятелко,че има будни души в нощта!И аз съм сова,като теб!...Благодаря за чудесното стихотворение!Потърси моя прозорец на моята улица в Търново с поздрави котката,която така и не разбира защо не се връщам...Впрочем,и аз самата не зная защо още се бавя далече...Прегръдки-Ружа