Такава я запомних
до фонтана
приседнала
сред пъстрата тълпа
от детски смях
отсъстваща
жената слушаше
с притворени очи
рисуваше я музиката
млада
и красива
във слънчев дом
извира
радост
деца
и птици
хармония от чувства
страсти
музика струи
цветя
под палмите
на двора

Сега домът за нея
е една количка детска
останалото
станалото е
в душата й
грижливо скътано
и подредено

Капки от залязващото слънце
се търкалят
по сбръчканите скули
и позлатяват
ръцете й
полегнали
две уморени птици
върху пола
от времето на пилигримите…

Отпуснала клепачи,
озарена
от мекото сияние
на музиката
жената се усмихваше на
миналото
и бе красива
толкова красива
защото беше жива…

Жива?…

                 Ружа Велчева