МОЯТ ПЪТ

На Ат. Илиев

От ранните си младини живях
        за мен си не, а за народа,
от ранните си младини запях
        за родина и за свобода.

В духа на цели поколенья лях
        любов към свойто, вяра в себе.
Отречен и охулен се видях,
        Българио, че любих тебе;

вмениха ми песните в тежък грях
        пророци на ученья нови,
а ази си из моя път вървях,
        отфърлях чуждите окови.

И пръсках светлина, душите грях,
        разбрал високо си призванье,
над нивата народна бодро сях
        зърна на вяра и съзнанье.

И с таз земя се радвах и болях,
        любих я в щастье и в несгода,
и мойто битие всецяло слях
        със битието на народа.

1912                                           Иван Вазов

                                                             (из стихосбирката му  "Люлека ми замириса")

Прекрасни са стиховете на Вазов.

Радвам се,че темата за Народните будители е близка и на вас!Не трябва да забравяме тези,които са били и камбана ,и меч в отстояването на българската идентичност и българската държавност през вековете!А колко са ни нужни те и сега!

Честит ден на будителите, Ружа! Дано искрица от техния дух пренесем в сърцата си през годините. Това е вечният огън!