СПОМЕН  ОТ  РОДОПИТЕ          

«Руфинка болна легнала на високана планина, никой до нея нимеше, сал една стара майчица…» 


Юлската нощ трополи
по калдаръма навън,
топла и дъхава.

Далече звъни
изгубен чан -
търси път в тъмнината.

Луната-пастирка
приюти стадата-звезди,
във родопските пазви…

До мен
гайдата плаче,
нарича, разказва.

Плаче гайдата -
На връх планината
Руфинка умира сама…

Мурите свеждат
скръбно глави,
младостта й оплакват.

Плаче гайдата,
акордеонът след нея
въздиша…

Сам не може човек
тази песен
да понесе!…

До мен са приятелите.
Лицата им светят -
фрески от пламък,

думи филигранни,
орфически,
красота.

Пеят,пият,плачат,
Руфинка сирота
оплакват…

Обгръща ни
вселенска,
библейска  самота.

Плаче гайдата,
отеква
в сърцата ни.

Плачем,пеем,
благославяме Родопа,
тази езическа, магическа планина…

                                  Ружа ВЕЛЧЕВА

като малка я крещях с пълно гърло и си мислех, че пея добре....а изобщо не мога..благодарско за песента

Радвам се,че поне песента ти е харесала!Аз съм израснала далече от Родопите,но съм омагьосана от тази песен,още щом я чух за първи път!...Сърдечни поздрави-Кондор46