Почиваше си Бог,
когато между облаците
зърна долу
странна,
магическа земя -
вулкани огнени
и девствени гори,
реки дълбоки,
чисти -
като майчина сълза,
и плажове горещи -
прегръдка на момиче...

Тогава Бог изтръгна
от сърцето на земята
огнена кастилска кръв,
от джунглите на Африка отсече
дърво от абанос -
гъвкаво и силно,
а от небе извая
загадъчна,
индианска душа...


Усмихна се Бог,
доволен от сътвореното
и благослови -
Да Бъде!


Ружа ВЕЛЧЕВА