Нито млада още,
нито достатъчно зряла,
разпъвана нощем
от бога и дявола,
денем мъжествено
в мен жената убивам...

Спестете си жеста -
никак не ви отиват
състраданието,
кротките светли думи,
зная,
за назидание
зидате тайно кули...

Аз дълго се учих -
загуби и измени
идват, без да чукат,
връхлитат неканени...

Изковах усърдно раните
и грешките,
за да ги превърна
в защитна мъжественост.

Сега по мъжки решавам
ребусите на дните -
жената остана
болезнена жажда
в очите ми...

                                             Ружа ВЕЛЧЕВА