Разголваха
душата на поета
във хладните легла на изневярата.

Сто пъти давиха
душата на поета
в зловонните тресавища на кръчмите.

Но тя напролет
се изхлузваше
от лепкавата дреха на покварата.

И в степите рязански се завръщаше.

С дърбок поклон за прошка молеше
зеленокосите брезички белополи
и пиеше спокойствие и сила
от шепота на златокласа ръж...

Тогава сплетоха ст злите си езици,
изваяхя от тъмната си завист
един безскрупулен
и безсърдечен
черен двойник -
душата на поета да сломи.

И седнали пред кана вино
в кръчмата
очакваха самодоволно
на хулигана
и прахосника
кончината...

Но във онази страшно бяла
декемврийска нощ
във стая номер пет на "Англетер"
не тя, душата на поета,

а Черният човек
увисна
на своето предателско  въже...

                                                   Ружа ВЕЛЧЕВА

Обичам Есенин ...Великолепен!

Чудесна балада и прекрасен клип на Безсмъртния Бард Висоцки - никой не може да спре порива към Свобода и Силата на Светлината: "Вековният мрак не може да затъмни Блестящото Слънце; дългите епохи на невежество никога не могат да засенчат Сияйната Светлина на Ума." /Тилопа, "Песен за Махамудра"/
Успех!

Радвам се,че и вие обичате Есенин, а и Висоцки - те двамата вървят ръка за ръка,макар и отдалечени във времето!...Поздрави сърдечни-Ружа