В една студена декемврийска привечер се прибирахме от командировка в Свищов. Цял ден бързахме да свършим всичко, за да се приберем по-навреме във В. Търново и за обяд изядохме набързо по една жилава баничка от лавката до пощата… Бяхме изморени, гладни, а Търново все още толкова далече… Затова с удоволствие приехме поканата на един от колегите да се отбием при родителите му в с. Царевец, едно китно село близо до Свищов. Бяхме чували, че майка му е невероятна кулинарка и в студената и гладна привечер идеята да хапнем у тях беше слънчев оазис  за нас!… Посрещнаха ни с присъщото българско гостоприемство и масата за минути се покри с най-невероятни вкусотии… Но това, което съм съхранила от това импровизирано гостуване преди толкова години е споменът за основното ястие – капама, която според мен е царица сред всички вкусни български ястия! Тогава не остана ред да си запиша рецептата, но тези дни се сетих, че сега, с неограничените възможности на  чичо Гугъл, мога да открия рецептата без проблеми… Не очаквах, че ще попадна на такова многообразие! Но една рецепта особено ме впечатли с неподражаемото чувство за хумор, с който е поднесена и затова искам да я споделя с вас. Заслужава си и да я приложите на практика. Поздравления за нейния почти анонимен автор!

БАНСКА КАПАМА

Предлагам ви банска капама, както я правеше баба ми (тя беше банскалийка, Бог да я прости!). Пояснение: Понеже в Банско всяка къща едва ли не си има собствена рецепта за капама, но те се различават съвсем минимално, са се оформили две големи групи – отсам Глазне и оттам Глазне. Глазне е реката, която разделя града на две, стича се от Пирина и се влива някъде в Места. Та отсам Глазне в капамата слагат чекане, а оттам реката – не.

Ето и продуктите:

- Кило и нещо свинско, ама да не е съвсем постно!
- Пак толкова телешко (то всъщност си е на стария вол баща му, ама ако наистина намерите телешко, ще е най-гот).
- Една кокошка, да не е бройлер обаче!
- Парче дивеч, по възможност не пернат, т.е. глиган, сърна, заек, баба меца и т.н.
- Четвърт метър кървавица
- Половин метър суров суджук
- Едно парче „бела дробка от църно гуде“ (който пръв познае какво е това, го черпя едно малко)
- Една шепа ориз
- Една кисела зелка
- Половин глава чекане (това всъщност е мариновано цървено цвекло)
- Една глава лук
- 4-5 скилидки чесън
- 28 зърна черен пипер
- 4 зърна бахар
- Две средно големи дафинови листчета
- Магданоз
- Сол
- Една чаша брашно
- Водица

Задължително условие:
Пръстено гърне с капак, тумбесто, достатъчно голямо, че да събере гореизброеното.

Приготовление
Ако отдавна не сте ползвали гърнето, няма да е зле да го измиете хубаво и да го намажете отвътре с олийце. Мазнината запушва порите в неглиджосаната глина и не разрешава „сълзене“ и изтичане на ценни сокове.

Сваряваме пернатото лееекинко в солена вода, колкото да си пусне мазнинката и бульончето да придобие вкус като за „Пилешка супа за душата“. Изваждаме пилето и го оставяме да изстине, че предстои да го разчленяваме. Бульона го запазваме.

Докато трае тази процедура почистваме ориза и обелваме десетина листа от зелката, от които ще заформим сърмички. Останалото зеле нарязваме на не много ситно. Същото причиняваме и на лука и чесъна и си ги слагаме в купичка да са ни под ръка.

Когато пилето е извадено от бульона, от него отливаме толкова, че да свариме ориза. Още докато ври му подмятаме накълцан магданоз колкото ни душа иска. Ако пернатото е било с вътрешности (дробче, сърчице, шийка), нарязваме дробчето на малки кубчета и ги омесваме с ориза. Сърцето изяждаме тутакси, а шийката даваме на някой, който обича да глозга кокали. С тази смес и зелевите листа правим стегнати сърмички и ги оставяме да си починат.

Ако разполагаме с помощник, той в това време е нарязал всички останали меса на едри парчета, а суджука и кървавицата на две-три такива. Разделяме изстиналата кокошчица на бутчета, крилца и бяло месо. Костеливия гръден кош може също да бъде оглозган още на момента, защото иначе в гърнето заема много място.

Сега почва реденето в гърнето. На дъното и по стените залепете тънки парчета от белата дробка, след това един тънък пласт зелеви листа. И почвате да слагате месата, зеле, сърмички, подправки, чекане, кървавица и суджук и останалите неща. Най-отгоре зеле.

Дойде и моментът за брашното. От него си замесваме тесто, с което запечатваме капака на гърнето. Бухаме съда в печката, включваме на 150 градуса и лягаме да спим. На сутринта капамата е готова. Преди да я сервираме, обръщаме гърнето в голяма длибока тава, при което е желателно да сме препасали някаква престилка, защото оклепването е задължително.

Ха да ви е сладко!

http://forum.bgkulinar.net

(Алеко
Гур(у)ман)

Доста време ми отне, за да открия във форума отговора на загадката, заложена от автора на рецептата – какво означава “бела дробка от църно гуде”. Но, след дълго “ровене” разбрах, че става дума за сланина от черно домашно прасе!!!

Сега всичко е наред и остава да пробвате невероятната рецепта и накрая да изпиете чаша домашно червено вино за здравето на банскалията Алеко!

Ружа Велчева

Майка ми е от Банско и прави капама божествено!!!!!
Като се замисля, за нас няма голям празник без капамата да присъства на трапезата ни. И като добавим хубаво червено вино....Класика!
поздрави

„бела дробка от църно гуде“ = бял дроб от черно прасе.
Спечелих ли едно малко? Отивам да си дочета, Благодаря за рецептата.

Бяла сланина от черно прасе:))))).
И аз правя БАНСКА капама,но малко поосъвременена:)
Наистина слагам банска кървавица и бански "шужук", защото все още по Коледа братовчедка ми ми изпраща СПЕЦИАЛНО за капамата.
Чекане/цвекло/ не слагам, макар че се заричам всяка година този път да сложа...
Не слагам брашно.
Но за сметка на това пък правя едни малки сърмички, с които пълня пилето/бройлер,поради липса на истинско/.
Слагам и див копър и див кимион,събиран от поляните в Пирин.
Миналата година направих капама с 8 кила месо!!! от различни видове.
Все се заричам да не правя толкова много,но пустата му капама сама те увлича!
Ха,живо здраво, КАПАМА!

Но ти не ми се довери!
Но все пак е по-добре да имаш информация от няколко източника!:)
Поздрави!

Izvini me,che ne ti otgovorih vednaga-imam problem i tehnikata si i ot sedmici sam bez komputar...Pregrastam te i ti se doveriavam naoalno!Ruzha