Обикновената смокиня (Ficus carica) е голям храст или малко дърво, срещащо се в Югозападна Азия и Източното Средиземноморие (от България до Афганистан на изток). Растението не е взискателно към условията на средата, издържа на горещини и бедни почви, което го прави лесно за отглеждане. Израства до 3-10 метра височина и има гладка сива кора. Листата на смокинята се сменят и са 12-25 см дълги и 10-18 см широки. Плодът, наричан също смокиня, е 3-5 см дълъг, на цвят зелен, когато е неузрял и морав, когато е узрял. Мъзгата на ствола на дървото дразни човешката кожа.

Смо­ки­ня­та е ед­но от най-не­ти­пични­те овощ­ни рас­те­ния. Сре­ща се нав­ся­къ­де в стра­на­та,  но най-мно­го по Чер­но­мо­ри­е­то и почти в ця­ла Юж­на Бъл­га­рия. Из­вес­т­на е от­п­ре­ди 4000 го­ди­ни. Опи­са­на от Омир и Пли­ний, тачена  ка­то све­ще­но рас­те­ние.

Ко­му не е поз­нат сим­во­лът "смо­ки­нов лист"! Пло­до­ве­те са бо­га­ти с хра­ни­тел­ни, лечеб­ни и ди­е­тични ве­шес­т­ва: све­жи­те съ­дър­жат до 25%, а су­ше­ни­те - до 75%  за­ха­ри (90% от тях са мо­но­за­ха­ри­ди), имат мно­го ми­не­рал­ни со­ли -К, Са, Fe, P, Mn (0.5-1.1% в све­жи­те и до 3% - в су­ше­ни­те).  Бо­га­ти са и на витами­ни­те А,В1, В2 и на мно­го пек­тин. Смо­ки­но­ви­те пло­до­ве са по­лез­ни за хра­нос­ми­ла­не­то, за сър­це­то, а  су­ше­ни­те - осо­бе­но бла­гот­вор­ни за  де­ца­та. Всичко то­ва е причина ши­ро­ко да се изпол­з­ват пло­до­ве. Япон­с­ки из­с­лед­ва­ния ус­та­но­ви­ха ро­ля­та на млечния сок за лечение на лъчево­то ра­ко­во за­бо­ля­ва­не на ко­жа­та.

Смо­ки­ня­та се от­на­ся към семейс­т­во Чер­ничеви - род Ficus, къ­дето са включени над 1000 ос­нов­но тро­пичес­ки ви­да. От тях само ня­кол­ко лис­то­пад­ни рас­тат в по-хлад­ни ра­йо­ни - сред тях е и поз­на­та­та ни Ficus carica.

 Рас­те­нието има ня­кои ар­хаични ор­га­ни. Осо­бе­ност, почти не­поз­на­та при дру­ги ви­до­ве, е слож­на­та би­о­ло­гия, ус­т­ройс­т­во­то и раз­ви­ти­е­то на «пло­да». За­що в ка­вички? За­що­то то­ва, ко­е­то виж­да­ме да се по­я­вя­ва и на­рас­т­ва в ос­но­ва­та на лис­та, не е ти­пичен плод, а съц­ве­тие, ко­е­то по-къс­но ста­ва съп­ло­дие. Пло­до­по­до­бието е ед­на "тор­бичка" (си­ко­ний) с ма­лък от­вор на вър­ха. По вът­реш­ни­те й сте­ни са раз­по­ло­же­ни жен­с­ки, а око­ло от­во­ра -  тичин­ко­ви  цветчета - те са бъ­де­щите сочни плодчета, дос­ти­гат до 2000 на брой.

Смо­ки­ня­та има уни­кал­но раз­ви­тие и оп­лож­да­не. Тя е раздел­но­по­ло­во рас­те­ние: с мъж­ки "кап­ри­фи­ки" и жен­с­ки "фи­ги" рас­те­ния. Всъщност, и два­та ти­па имат раз­лично ус­т­ро­е­ни мъж­ки и жен­с­ки цветчета, но са­мо "фи­ги­те" да­ват сочни яд­ли­ви пло­до­ве. Мъж­ки­те слу­жат за зи­мен дом на ед­но дреб­но на­се­ко­мо (блас­то­фа­га), ко­е­то през ед­на от фа­зи­те на сво­е­то раз­ви­тие из­вър­ш­ва пре­на­ся­не­то на пра­шец за оп­лож­да­не на жен­с­ки­те цветчета на фи­ги­те. То­ва на­се­ко­мо е в не­де­ли­ма сим­би­о­за със смо­ки­ня­та - то сна­ся яй­ца­та си са­мо в жен­с­ки­те цветчета на кап­ри­фи­ки­те, там ста­ва оп­лож­да­не­то на жен­с­ки­те осички и от там те из­ли­тат, на­то­ва­ре­ни ка­то мел­ничари с по­леп­на­лия по тях пра­шец,  за да оп­лождат съц­ве­ти­я­та на жен­с­ки­те дър­ве­та. Зре­ли­те "пло­до­ве" на мъж­ки­те рас­те­ния са не­год­ни за яде­не, но зе­ле­ни­те са от­лична су­ро­ви­на за ори­ги­нал­ното бъл­гарско слад­ко от зе­ле­ни смо­ки­ни.

Смир­н­с­ки - пло­до­да­ват са­мо при оп­лож­да­не, без ко­е­то съп­ло­ди­я­та по­жъл­тя­ват и опад­ат.

Адри­а­тичес­ки - раж­дат пар­те­но­кар­п­но - без оп­лож­да­не, но при оп­лож­да­не пло­до­ве­те са по-ед­ри и по-вкус­ни.

Меж­ди­нен тип - пло­до­ве­те от пър­вия (юл­с­ки) до­бив  са не­оп­ло­де­ни, а от лет­ния (ав­густ-ок­том­в­ри) се раз­ви­ват са­мо ако са  оп­ло­де­ни.

При мъж­ки­те (кап­ри­фи­ки­те) има и тре­та (зим­на)  ге­не­ра­ция пло­до­ве - в тях зи­му­ва блас­то­фа­га­та. Мъж­ки­те дър­ве­та се поз­на­ват лес­но по оби­ли­е­то от про­лет­на ге­не­ра­ция пло­до­ве -  на­ре­де­ни са  ка­то бро­е­ни­ца по ед­но­го­диш­ни­те  клончета - цъф­тят през вто­ра­та по­ло­ви­на на май - то­га­ва се бе­рат за пре­ра­бот­ка.  

Смо­ки­ня­та е нев­зис­ка­тел­но юж­но  рас­те­ние. Нес­лучай­но в Еги­пет я срав­ня­ват с "тру­до­лю­би­ва се­лян­ка". Мо­же да рас­те доб­ре на раз­личен тип почви, но пред­почита по-ле­ки, бо­га­ти, сла­бо ал­кал­ни почви. Не се пла­ши и от от­к­ри­ти от­вес­ни ска­ли, ка­то в ра­йо­на на с. Влас и Со­зо­пол, Бур­гас­ко. Не по­на­ся близ­ки под­почве­ни во­ди. Тя е топ­ло­лю­би­во рас­те­ние. Бла­гоп­ри­ят­ни за ней­но­то раз­ви­тие са ра­йо­ни­те със су­хо и топ­ло ля­то, с мра­зо­ве до -11° -13°С. Дър­ве­та, от­г­леж­да­ни на бед­ни, су­хи  почви, на от­к­ри­ти на се­вер учас­тъ­ци, без ре­зит­ба, без из­ряз­ва­не  на из­дън­ки­те из­м­ръз­ват по-чес­то. Значение има трай­ност­та на мра­за и на зим­ни­те за­топ­ля­ния.

Из­д­ръж­ли­вост­та е и сор­тов приз­нак.  У нас  най-ус­тойчива  е Мичурин­с­ка 10. И най-раз­п­рос­т­ра­не­на. От­личава се и с то­ва, че пло­до­да­ват и ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки, за­то­ва при нея ня­ма "праз­на го­ди­на". Срав­ни­тел­но  ус­тойчиви са Ах­то­пол­с­ка 17, По­мо­рийс­ка 17, Со­зо­пол­с­ка 10, Фи­ни­ко­ва. Те са  от ад­ри­а­тичес­ка­та гру­па. По Чер­но­мо­ри­е­то се от­г­леж­дат  пре­дим­но сор­то­ве от съ­ща­та гру­па, до­ка­то в Юго­за­падна Бъл­га­рия пре­об­ла­да­ва смир­н­с­ка­та гру­па - със за­дъл­жи­тел­но оп­лож­да­не. Мно­го сто­па­ни пред­почитат сор­то­ве­те с ед­ри пло­до­ве, но то­ва не е за пре­по­ръчва­не, за­що­то при тях уз­ре­ли­те пло­до­ве са по-чес­то с от­вор, през кой­то вли­за оцет­на­та му­ха и пре­диз­вик­ва фер­мен­та­ция. Пов­реж­дат се и от ва­ле­жи­те.

Дръвчета се хва­щат от рез­ни­ци с дължина 20-22см, от ед­но­го­диш­ни клон­ки, съб­ра­ни  през март и вед­на­га пос­та­ве­ни за вко­ре­ня­ва­не. За пред­почита­не е да се засаж­дат през март.

Ес­тес­т­ве­ното раз­ви­тие на смо­ки­ня­та е храс­то­вид­но. Пра­вил­но е да се ос­та­вят са­мо 3-4 стъб­ла, а всички из­дън­ки да се из­ряз­ват през ля­то­то - не по-къс­но от края на ав­густ. Ко­ро­на­та ре­дов­но се прос­вет­ля­ва. През юни се сък­ра­ща­ват сил­ни­те ле­то­рас­ти с цел раз­к­ло­ня­ва­не. Нап­ро­лет се пре­мах­ват пов­ре­де­ните. След су­ро­ва  зи­ма обаче тряб­ва да се изчака сре­да­та на юни - след ка­то се по­яви рас­тежът. Та­ка се спа­ся­ват це­ли дър­ве­та.

За по-сту­де­ни­те ра­йо­ни се пре­по­ръчва фор­ми­ров­ка "сте­ле­ща ко­ро­на": през ок­том­в­ри се на­веж­дат ед­на  или две из­дън­ки на 10-15 см от зе­мя­та, зак­реп­ват се с дър­ве­ни колчета и през но­ем­в­ри се за­гър­лят с почва - 15 до 30 см. През про­лет­та почва­та се сне­ма. Вся­ка го­ди­на се раз­реж­дат но­ви­те  и пов­ре­де­ни­те клон­ки. За та­зи фор­ми­ров­ка са под­хо­дя­щи сор­то­ве­те Дал­ма­тин­с­ка и Брун­с­виг.

Обик­но­ве­но при пред­с­та­вя­не на смо­ки­ня­та мно­го ряд­ко се от­бе­ляз­ва ед­на твър­де важ­на със­тав­ка - млечни­ят сок. Съ­дър­жат го всички час­ти на рас­те­ни­е­то. Млечни­ят сок има в със­та­ва си фи­цин, фла­во­но­ло­ви и дру­ги ве­щес­т­ва. Из­пол­з­ва се за лечение на ня­кои лъчеви за­бо­ля­ва­ния. Спо­ред из­с­лед­ва­ния на япон­с­ки учени то­зи сок за­дър­жа рас­те­жа на ра­ко­ви­те клет­ки на ко­жа­та. Млечният сок съ­дър­жа и спе­ци­фични пеп­ти­ди, ко­и­то са ви­нов­ни за по­я­вя­ва­не­то на бо­лез­не­ни "из­га­ря­ния" с обез­пиг­мен­тя­ва­не на ко­жа­та при неп­ред­паз­ли­во къ­са­не на не­доз­ре­ли пло­до­ве и лис­та. В хра­ни­тел­на­та про­миш­ле­ност фи­ци­нът се из­пол­з­ва за об­ра­бот­ка на прес­ни ме­са, те ста­ват по-лес­но­ус­во­и­ми.

СМОКИНЯТА: ПЛОД, ЧИЕТО СЪВЪРШЕНСТВО БЕ ОТКРИТО ЕДВА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ

„Кълна се в смоковницата и в маслината.” (Сура Тин, 1)

Това, че в първият айят от сура Тин Аллах е използвал израза „Кълна се в смоковницата” е изключително проницателно от гледна точка на ползите на този плод.

Ползите на смокинята за човешките същества

Смокините имат най-високото ниво на фибри сред всички останали плодове и зеленчуци. Една-единствена изсушена смокиня осигурява два грама фибри: 20% от ежедневната препоръчителна консумация. Проучванията извършени през последните 10-15 години показват, че фибрите в растителните храни са много важни за нормалното функциониране на храносмилателната система. Известно е, че фибрите в храните подпомагат храносмилателната система и също така помагат за намаляване на риска от някои форми на рак. Специалистите по хранене описват яденето на смокини, които са богати на фибри, като идеален начин за повишаване на консумацията на фибри.

Хранителните продукти с фибри се разделят на два вида: разтворими и неразтворими. Храните богати на неразтворими фибри улесняват преминаването на веществата, които трябва да бъдат изхвърлени от тялото през червата, като прибавя към тях вода. По този начин те ускоряват храносмилателната система и осигуряват правилното й функциониране. Също така е установено, че храни, които съдържат неразтворими фибри имат защитно действие срещу рак на дебелото черво. Храните богати на разтворими фибри от друга страна пък е разкрито, че намаляват нивото на холестерол в тялото с повече от 20%. Следователно те също така са и от жизнена важност за намаляване на риска от сърдечна недостатъчност. Прекомерното количество на холестерол в кръвта се събира в артериите, втвърдява ги и ги стеснява. В зависимост от това в кръвоносните съдове на кой орган холестеролът се натрупва, уврежданията свързани с този орган започват. Например ако холестеролът се натрупва в артериите, които снабдяват сърцето, то ще възникнат проблеми като сърдечна недостатъчност. Натрупването на холестерол във вените в бъбреците може да доведе до високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност. Нещо повече, поемането на разтворими фибри е важно от гледна точка на регулирането на кръвната захар чрез изпразването на стомаха, защото внезапната промяна в кръвната захар може да доведе до опасни за живота увреждания. Всъщност, установено е, че в обществата, чиято храна е богата на фибри, има много по-малко случаи на заболявания като рак и сърдечна недостатъчност.

Д-р. Oливер Алабастър, директор на Институтът за Борба със Заболяванията в медицинския център на университета Джордж Вашингтон, се обръща към смокините със следните думи:

“… Ето една възможност да прибавите една наистина здравословна, високо фибридна храна към вашето хранене. Избирайки по-често смокинята и останалите високо фибридни храни означава, че вие всъщност избирате по-рядко потенциалните вредни храни, а това е отлично за вашето пожизнено здраве.”

Според Калифорнийският Смокинов Консултативен Борд се вярва, че aнтиоксидантите в плодовете и зеленчуците предпазват от редица заболявания. Антиоксидантите неутрализират вредните вещества (свободни радикали), които се появяват в резултат на химичните реакции в тялото или са приети отвън, и по този начин предотвратяват разрушаването на клетките. В едно проучване проведено в университета Скрантон бе установено, че изсушените смокини имат много по-високо ниво на фенолово съдържание, което е богато на антиоксиданти, отколкото другите плодове. Фенолът се използва като антисептик за убиване на микроорганизмите. Количеството фенол в смокините е много по-голямо от това в останалите плодове и зеленчуци.

Друго проучване проведено от университета Рутгерс в Ню Джърси разкрива, че поради основните мастни киселини oмега-3, oмега-6 и фитостерол, които се съдържат в изсъхналите смокини, те могат да играят значителна роля в намаляването на холестерола. Известно е, че омега-3 и омега-6 не могат да бъдат произведени в тялото и за това трябва да бъдат приемани заедно с храната. Нещо повече, тези мастни киселини са крайно необходими за нормалното функциониране на сърцето, мозъка и нервната система. Фитостеролът позволява на холестерола от животинските продукти, които имат потенциал да втвърдят сърдечните артерии, да бъдат изхвърлени от тялото без да се смесят с кръвта.

Въпреки че е един от най-старите плодове известни на човека, смокинята – описана от Калифорнийският Смокинов Консултативен Борд като „почти най-съвършеният плод в природата” – бе преоткрита от производителите на храни. Хранителната ценност на този плод и неговите ползи за здравето му позволиха да придобие едно напълно ново значение.

Смокинята може да бъде част от всяка една специална диета. Тъй като смокините по природа не съдържат мазнини, натрий или холестерол, но притежават голямо количество фибри, то те са идеална храна за тези, които се опитват да намалят от теглото си. В същото време смокините имат по-високо минерално съдържание от всички известни нам плодове. Четиридесет грама смокини съдържат 244 мг калий (7% от ежедневната потребност), 53 мг калций (6% от ежедневната потребност) и 1.2 мг желязо (6% от ежедневната потребност). Нивото на калций в смокините е много високо: Смокинята се нарежда на второ място след портокала от гледна точка на съдържание на калций. Една купичка изсушени смокини осигурява същото количество калций, колкото една купичка с мляко.

Смокините също така са приемани като лекарство, което дава сила и енергия на дълго боледувалите пациенти, които трябва да се възстановят. Те отстраняват физическите и душевни затруднения и дават на тялото сила и енергия. Най-важният хранителен компонент на смокините е захарта, която обхваща 51-74% от целия плод. Нивото на захарта в смокините е едно от най-високите. Смокините също така са препоръчвани при лечението на астма, кашлица и простуда.