Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2014 00:09 - Лично тълкувание на Откровение гл. 17-та ІІ част
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 2205 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.11.2023 12:32


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 17-та гл. ІІ част

„Звярът, който видя, беше и не е, и ще излезе от бездната, и в погибел ще отиде. И ще се учудят обитаващите по земята, на които не са записани имената в книгата на живота от основаването на света, като гледат звяра, който нещо беше и не е, ако и да е.“

Първоначално Аврам живеел в Ханаанската земя (виж Бит.12:5; ср. Деян.13:17-19). По времето на Яков/Израил потомците му слезли да живеят в Египет, в Гесенската земя (виж Бит.47:6). [Повечето истории в Стария Завет са особено тясно свързани с легендите на ханаанците, в т.н. „Угаритска литература“. Например: - името „Израил“ (Яков), съвсем очевидно принадлежи на герой-войн от Угаритската литература. Ясно е, че евреите не са живеели в теологичен и културен вакуум, и са преправяли по- древни герои от митовете на други народи - в персонажи от техния народ. (виж кн. „The Bible and the Ancient Near East“, Сyros Нerzi Gordon, Gary A. Rendsburg, W.W. Norton & Company, Revised edition, 1998, pр. 88,89,138)] Във видение Йоан видял, че скоро Юда щяла да напусне Земята и юдеите щели да отидат в погибел. Ерусалим, градът построен в/у 7 хълма, скоро щял да стане пуст и гол под ударите на езическите армии; фигуративно – месата му щели да бъдат изядени от Звяра Рим. А „Голямата Блудница“ – Ерусалимския храм – щяла да бъде изгорена с огън. Всичко това се случило скоро след видението на Йоан (легионите на Рим превзели град Ерусалим в началото на м. септември 70-та г.сл.Хр.). 

Ангелът говори за Звяра съчетаващ качествата на Римската империя и на нейните предшественици. В своето обяснение ангелът изглежда насочва вниманието конкретно към духа, който подбужда Змея, Звяра от Морето и Лъжепророка (Звяра от Земята); и така това, което се потвърждава относно Звяра тук, има специално значение за различните и последователни проявления на самия Сатана през вековете на борба с/у Божия народ. Следователно, от Звяра, който беше, но го няма, разбираме загадъчна илюстрация сочеща към големия червен Дракон/Змей от Откр.12:3. Той е царят на Бездната в Откр.9:11; той подбужда Звяра да убие Двамата свидетели (виж Откр.11:7). Ангелът представя Звяра като пародия на „Този, Който е, и Който беше, и Който иде“ (Откр.1:4). Неговото издигане не е във власт и слава за да застане от дясно на Бога, но само за да бъде погубен. Думата погубление е „apoleian“, коренът на „Apollyon“ - „царят на бездната“ (виж Откр.9:11). Йоан подчертал, че макар на Звяра да му е позволено за известно време да възлезе от бездната и дверите на ада, метафорично, да се отворят за кратко време, също така е сигурно, че той ще се върне обратно там (ср. Откр.20:1-3). Той е предопределен за пълна загуба (ср. Откр.20:10), и не може да успее да унищожи Църквата (виж Мат.16:18). Но Змеят, чрез Звяра, ще бъде успешен да поведе отстъпилата Юда (в края - християнството) в нейния идолопоклоннически култ. Живеещите в Земята ще се учудят, когато видят Звяра, който беше, и който го няма сега, и който ще дойде. Думата, използвана по- рано за излизането на Звяра от Бездната е „anabainō“, като пародия на Христовото Възкресение/ Възнасяне; думата идвам тук е „paristēmi“ (глаголната форма на „parousia“), като имитация на Христовото Идване във власт и слава, носещо съд и спасение (първоначалната Parousia станала при Възнесението и довела до Христовата „Parousia“ с/у град Ерусалим). Така както християните от І век живеели в очакване за близката „Parousia“ на техния Господ, така и отхвърлилите Исус Христос юдеи (може би без да осъзнават), всъщност се надявали на Звяра за избавление и спасение!? „Второто идване“ на Змея в земята на Израил, след неговото видимо (и истинско) поражение от Христос, било повод за учудване, удивление и поклонение от отхвърлилите Христос юдеи. Възходът на Рим във войната против Царството на Христос, било за бунтовния Израил надежда за унищожението на ранните християни; фалшива слава, „parousia“ и „Господен ден“. Но те не искали да повярват, че Звярът бил техният месия, и неговата „Анти-Parousia“ ги е избавила – само за да ги предаде в ръцете на „Аполион“ - погибелта и унищожението от Бездната! - Защо в края на краищата юдеите отхвърлили Исус Христос и се поклонили на Змея? Поради неверие, за разлика от Христовите избрани, които са „избрани преди основаването на света“ (Ефес.1:4), името на отстъпилия Израил не било написано в „Книгата на Живота“ от основаването на света (виж Откр.13:8). Исус Христос, Основният Краеъгълен Камък, станал за юдеите „Камъкът, в Който да се спъват, и Канара, в която да се съблазняват, защото се спъват в Словото и са непокорни – за което бяха и определени.“ (1Петр.2:8). Вместо това, Църквата наследила положението (виж Изх.19:6), което преди принадлежало на Израил: „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби…“ (1Петр.2:9).

„Тук е нужен разумът, който има мъдрост. Седемте глави са седем планини, където жената седи на тях; и седем царе са. Петимата паднаха и единият сега е, другият още не е дошъл, и когато дойде той трябва малко да остане. И звярът, който беше и не е, и той осми е, и от седемте е, и в погибел отива.“

„И седем царе са“ - 5-те вече паднали (т.е. вече управлявали) императори на Рим (преди падането на град Ерусалим, през м. септември, 70-та г.сл.Хр.) били (~ от-до):
1. Октавиан Август - (16.01.27 г.пр.Хр.- 19.08.14 г.сл.Хр.), 
2. Тиберий - (18.09.14 г.сл.Хр.- 16.03.37 г.сл.Хр.), 
3. Калигула - (18.03.37 г.сл.Хр. - 24.01.41 г.сл.Хр.), 
4. Клавдий - (25.01.41 г.сл.Хр. - 13.10.54 г.сл.Хр.),
5. Нерон - (13.10.54 г.сл.Хр. - 09.06.68 г.сл.Хр.). (След смъртта на Нерон, в Годината на четиримата императори, на трона в Рим се изредили няколко управители. Поради твърде краткия период на властването им, трима от тях - Галба, Отон и Вителий, най- вероятно, не участват в изброяването на Откр.17:10,11.)
6. Веспасиан - (01.07.69 г.сл.Хр. - 23.06.79 г.сл.Хр.) - „сега е“ [т.е. 69-та г.сл.Хр. - по времето, когато Йоан получил Откровението (?) петимата императори управлявали преди имп. Веспасиян са вече паднали (слезли) от власт]. 
7. Тит - (24.06.79 г.сл.Хр.- 13.09.81 г.сл.Хр.) - „той трябва малко да остане“ - император Тит мистериозно починал само 2 години след встъпването си във власт.
8. Домициан - (14.09.81 г.сл.Хр. - 18.09.96 г.сл.Хр.) 

„И звярът, който беше и не е, и той осми е, и от седемте е, и в погибел отива.“ - имп. Нерон (5-ят) бил първият гонител на християните – антихрист (анти-християнин). По времето, когато Йоан получил Откровението имп. Нерон вече „беше“ и го нямало вече - „и не е“, обаче скоро антихристът Нерон, образно, отново щял да възлезе от бездната - този път в лицето на втори върл гонител на християните - имп. Домициан (8). В І век не рядко се вярвало, че един човек - пророк или цар, е някакво превъплъщение на друг. Считали, че имп. Домициан бил превъплъщение на имп. Нерон (8 бил един вид 5-ят - „от 7-те е“). И имп. Нерон, и имп. Домициан, провели екзекуции на християни, и станали предобрази на Антихриста, който ще (замисли да) извърши същото в края на времето (ср. Откр.13:15; Дан.7:25,26; 12:7). [Някои тълкуватели свързват Откр.17:8,11 с популярното убеждение (легенда) от онова време за завръщането на император Нерон (Антихриста) в Рим, с войски от областта „Партия“.] 

В един по- широк исторически контекст 7-те глави на Звяра, представляват определени планети (небесни князе елохими„стражи“, „ангели“) и подвластните им земни царства:
1. Асур (виж Ерем.50:17), („огненочервеният Дракон“ Сатурн/Асур/Сатана).
2. Вавилон (Ерем.51:6-9), (Набу/Меркурий).
3. Мидо-Персия (и Ахеменидите) - „овена“ (виж Дан.8:4), (Бахрам или Байрям/Марс).
4. Птолемеите (Египет) (виж Дан.11:5-8), („царят от Юга/Марс); (във времето на края - Ислямистките сили?).
5. Гърция и Селевкидите (виж Дан.8:5; 11:13-32), („козела“; „царят от Севера/Авадон/Аполион/Меркурий); (в края на времето - силите на НАТО?).
6. „Звяра от Морето“ (виж Откр.13:1-10) – със 7 глави и 10 рога (Римската империя). Откр.17:10 - по времето на Рим предишните пет са паднали. (в края на времето - малкият рог е - Голямата пирамида (ГП) в Гиза (ангелът на Смъртта, Погубителя, Аполон - Меркурий).
7. „Звяра от Земята“ (виж Откр.13:11-13) - Юда (Израел) в съюз с двурогата змия/дявола/Луцифер; (в края на времето - Третият Храм в град Ерусалим, Израел, във връзка с ГП); (Луната в съюз с Марс).
8. „Образ на Звяра“ (виж Откр.13:14,15) - възкресеният образ на „Вавилон“, обединен образ на Сатана/Сатурн. Образ на преддинастичен Египет - от времето на строежа (реставрирането) на „кулата на Вавилон“ (т.е. на Голямата пирамида в Гиза, Египет) от хората на Нимрод и Фалек (виж Бит.11:2-9). Осми „от седемте е“ - гръцкият текст не използва бройното „един“, а просто гласи „от седемте е“, което би могло да посочва, че огнено-червеният Дракон притежава всичките седем глави. Осмият е и образ на първия - на Асур (асирийското име на планетата Сатурн).

[„Най- ранният оцелял пълен коментар в/у кн. „Откровение“ бил написан от St. Victorinus of Poetovio (св. Викторин Петавски) през втората половина на ІІІ в.сл.Хр. В коментара си в/у Откр.8-ма гл. той споменава стиха в Михей 5:6 като пророчество за края на времето, заявявайки много категорично, че Асур е Антихристът.“ (виж кн. „The Second Coming of the Antichrist“, Peter D. Goodgame, Defense, 2012, р. 26) Това се подкрепя от факта, че 7-те глави са представени с определителен член („седемте“, „петте“, „единия“, „другия“, „седемте“), докато при осмия липсва определителен член; по този начин 8-ят е отличен от седемте.  Изглежда идеята е, че 8-ят обобщава всичките седем и е тяхна кулминация. Отсъствието на определителния член в гръцкия пред думата „осмия“ предполага, че силата на 8  звяр е била реалната власт зад 7-те глави. В Св. Писания Асур е обяснен като самият жезъл в „простряната ръка на Бога“: - „О, Асуре, жезъл на Моя гняв и тояга на Моето негодувание!“ (Исая 10:5) „Съвременните преводачи не разбират наистина употребата на името „Асур“ в неговия библейско-исторически контекст, затова отделната дума „Асур“ понякога се превежда като Асирия или Асирийци, а често объркващо като „Асириецът“. Само че еврейският текст рядко предхожда „Асур“ с определителен член и много от преводите са заблуждаващи… Понеже асирийците вярвали, че царят бил човешкият глас на бога Асур и изразяването на волята му на земята, вярвам че така трябва да разбираме горния пасаж от Исая. Той се отнася за царя и за духовната сила зад трона едновременно.“ (виж кн. „The Second Coming of the Antichrist“, Peter D. Goodgame, Defense, 2012, р. 180) „Асур“ е ключова фигура. „Асур“ е Нимрод – първият Антихрист след Потопа – потомъкът на Сатана, синът на Погубителя. Септуагинтата предоставя препратка към Вавилонската кула, която липсва в Масоретския текст: „Защото той (Асур, Нимрод) ще каже: - Не са ли всички царе мои князе? Не взех ли земята на Вавилон и Халне, където кулата бе построена? И не взех ли Арабия, и Дамаск, и Самария?“ (Исая 10:8,9; ср. Бит.10:10-12). Така се подразбира, че „тоягата“ или „бичът“ в „десницата“ на Божия Гняв е Голямата пирамида в Гиза, Египет – „Вавилонската кула“, реставрирана от Нимрод (ср. Бит.11:4), но (според легендите на евреите) свързана с Храма на Сион, от продажният Фалек.]

„И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на Планината Сион и в Ерусалим, ще каже: - Ще погледна плода от горделивото сърце на цар Асур и пустославието на високо дигнатите му очи… Затова Господ, Господ Яхве, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. Светлината на Израил ще бъде огън, и Неговият Светия - пламък, който ще изгори, и пояде тръните му и бодилите му в един ден. И славата на неговата гора, и на плодоносното му поле, от душата до тялото (Господ) ще изяде; И те ще линеят (ще се изтощят), като (сила, която напуска) болен човек.“ (Исая 10:12,16-18). Господ-Бог, чрез Славното Си и удивително дело на Планината Сион ще унищожи (погълне) смъртоносното действие на Вавилонската кула - Голямата пирамида/кула на Нимрод (Асур). Богът на Израил - Яхве отново ще победи богът на Асур - Сатана! Градът Ерусалим ще умилостиви (покрие) Гнева от полето Гиза. Асур -  Антихристът, ще загине от ръцете на Месията – Светлината и Светият на Израил, Който ще го унищожи с огън. „Поради това така казва Господ-Бог Саваот: - Народе Мой, който живееш на Сион, не бой се от Асур! Той ще те порази с жезъл и ще дигне тоягата си върху тебе, както Египет. Още малко, твърде малко, - и Моят Гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби. И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скалата Орив или, както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет. И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му от твоята шия, и яремът ще се сломи, поради помазанието ти. Той ще отиде против града Ангай, и ще премине към Мегидо, ще натрупа припасите (арсенала) си в Михмас.“ (Исая 10:24-28 превод Септуагинта LXX). Това ще бъде битката при Ар-Мегидо (Армагедон) (виж Откр.16:6), където Славното явление на Силата, при пришествието на Господ Исус Христос, ще унищожи Антихриста и войските му.

Но, ако (след по- късна, неудачна редакция на древния иврит текст) споменатите, във връзка с Ноевия ковчег, „Ар-ар-ат- ски планини“ (виж Бит.8:4) са били във връзка с митичната шумерска планина - „Aratta“ („Ар-ат-та“), то би могло да се възприеме, че „осмият“ (виж Откр.17:11), „беззаконният“ (виж 2Сол.2:8), накрая е завладял и „Планината Сион“ (виж Дан.8:23) – „пре-светата земя“, пресвятото място, богато на сребро и злато, и на специалния камък-кристал „Божие дело“, на което стои „жената“, т.е. храма в град Ерусалим, извисяващ се над „Ар-ар-ат- ските планини“, - т.е. 7-те пре-свети планини/хълма в/у, над които стоял „Господният дом“ в град Ерусалим. [„„Aratta“ се споменава в няколко шумерски мита, включително: „Enmerkar and the Lord of Aratta“, „Lugalbanda in the Mountain Cave“ и „The Epic of Gilgamesh“… Аратта била богато място на сребро и злато, и на скъпоценният син камък-лазурит „lapis lazuli“… Тя била планинска и трудно проходима от Uruk (Урук), но била достъпна по вода през Susa (Суза). Аратта била дом на богинята Inanna (Инана - планетата Венера), преди тя да прехвърли верността си към Урук. Инана подсказала на Енмеркар (библейския Нимрод) да изпрати пратеник до Аратта, който да прекоси планините „Zubi“ („Zagros“?), през Суза и Anshan (Awan?), и след „пет, шест, седем“ планини да стигне до Аратта.“ (виж кн. „Seven Mountains to Aratta“, B. J. Corbin, Lulu.com, 2017, р. 58) В епоса „Енмеркар и Господарят на Аратта“ е записано: „... Нека вземат камъните от планината и да ми построят отново великото светилище Ериду, Абзу, Е-нун; нека да украсят архитрава му (горния праг на вратата, корниза) за мен... Нека закрилата му се разпростре над цялата Земя за мен.“ (виж „Enmerkar and the Lord of Aratta“, lines 490-496)] Исая 28:14-22 описва точно същия завет, който е утвърден в Дан.9:27 м/у Антихриста и Израел. По плът Антихристът, който ще се яви, ще бъде евреин, а по дух - възкресеният Асур (Нимрод). В края на настоящия Новозаветен век Антихристът - „той осми е“, ще се установи в Третия Храм в град Ерусалим и ще обяви себе си за царят-месия, както писал и ап. Павел (виж 2Сол.2:3-10).

[„Епосът на Гилгамеш“ включва инструкции как Зиусудра (в шумерските текстове); Атрахасис (в акадските текстове); Утнапищим (в асирийските текстове); библейският Ной (в иврит текста), да стори следното: - „И в кораба натовари семето на всички живи същества.“ (виж „The Epic of Gilgamesh“, Tablet XI). Вероятно това били инструкциите към Ной да вземе в пирамидата-кораб специалните кристали Божие дело (ср. Изх.32:16), вътре в които е „семето“ (на „дървото, което ражда плод“), в което е записана цялата информация за всеки растителен и биологичен вид, „според вида си“ (виж Бит.1:12б)? И Зиусудра, и Ной, пренасят „семето“ на човечеството (специалният божествен кристал, в който е записът за всеки отделен човек) от предпотопната в следпотопната епоха. „Корабът“ на Ной е метафора за „дървото на живота“ - за „Космическата Планина/Град на Бога“, т.е. - за Храма (със силует на кораб) с форма на обърната пирамида (ср. Езек.41:6,7), символ на утробата на Жената, която ражда света, съдържащ ковчега на завета. Наскоро открити „Dead Sea Scrolls“ („Свитъци от Мъртво море“) дават нов прочит на кн. „Битие“. Според един свитък ковчегът на Ной изобщо не бил построен като кораб, а като пирамида. В Персия, сред ученията на зороастризма в Иран, с които са пропити писанията на Стария Завет, съставени от Ездра, след завръщането на юдеите от Вавилонския плен, терминът „ковчег“ - думата използвана за описване на кораба на Ной, всъщност означава „цитадела“ или „крепост“. (за още виж кн. „Persian Lions, Persian Lambs: An American’s Odyssey In Iran“, Curtis Arthur Harnack, Publisher: Holt, Rinehart and Winston, 1965, рр. 3-4)] [„… експерти смятат, че по своите размери, стил и оформление той (Соломоновия храм на хълма Moriah) е наподобявал почти като фотокопие един шумерски храм, издигнат в чест на бога Нинурта, хиляда години преди това. Храмът е бил малка сграда, по размери наподобяващ обикновена английска селска църква, и се смята, че е бил два пъти по- малък от двореца на Соломон… След като ни е известно какви са функциите на църквите, синагогите и джамиите, лесно бихме могли да стигнем до извода, че храмът на Соломон е бил място, където евреите са отдавали почит на своя Бог. В такъв случай бихме сгрешили. Този храм не е бил построен, за да бъде посещаван от хора. Той е бил, в буквалния смисъл на думата, Дом Господен, жилище за самия Иеова.“ (виж кн. „Ключът на Хирам“, Кристофър Найт и Робърт Ломас, изд. „Бард“, София, 2006, гл. 2-ра „Търсенето започва“, подзаглавие „Храмът на цар Соломон“) Голямата пирамида в Гиза, Египет и Храмът (обърната пирамида) в град Ерусалим, Израел, не били построени за масови посещения от народа. Само царят и малка група от висши посветени, при определени ритуали, и случаи, влизали за кратко време в най- вътрешните им камери. Тези съоръжения са били техногенни у-ва, снабдени със специални кристали „Божие дело“, със записан в тях Божествен „софтуер“ (виж Изх.32:16), работещ с най- висшата физика на Космоса, във връзка с планетата Земя и живота по нея.]

Праведният Ной, чието семейство се скрило в храма-обърната пирамида (кораб), над когото преминали големите Космически води (могъщите звездно-планетарни енергии) на Потопа (ср. Псалм 29-ти), метафорично, бил и го нямало, и излязъл от Бездната, като, чрез завета с него Бог поставил началото на един нов свят. Ной бил осмият, откак човеците започнали да призовават Господното име (виж Бит.4:26). Преводът от гръцки език на 2Петр.2:5 гласи: „И древния свят не пощади, но осмия - Ной, проповедника на правдата опази, като нанесе потоп на света на нечестивите.“ По подобен начин, в края, Змеят ще се опита, като насилва живеещите по Земята за завет с Антихриста (8-ят цар; бъдещ еврейски управител-месия), да сложи началото на един нов свят (епоха). В образността на Библията, всяка от главите на езическото чудовище („Звяра от морето“ - Откр.13:1-10) била смъртоносно наранявана от Бога в историята на Израил. Египетския звяр „ra·hab“ „Рахав“ (виж Пс.87:4 и 89:10 – в бълг. превод „Египет“) бил смъртоносно прободен (съсечен с меч) от Яхве при Изхода (Исая 51:9,10); а при червеното море, образно, тялото му е било (хвърлено във) погълнато от водите на голямата бездна. „Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища; Ти си строшил главите на Левиатана, дал си го за ястие на хората в пустинята“. „Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господна! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Рахав, и смъртно си пробола змея? Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените?“ (Пс.74:13,14 и Исая 51:9,10). Победата на Яхве над „Рахав“/Египет е описана като раняването на Египетския Звяр [„чудовище“ (виж Езек.29:3; ср. Исая 30:7 – „Мицраим“)]. Главите на чудовището били прободени, а тялото му, фигуративно, хвърлено в Бездната, когато Червеното море погълнало Египетската армия на фараон. От гледна точка на по- северните географски ширини или „най- крайните страни на север“ (виж Исая 14:13), на които естествено се намирал и Израел, Египет (на юг) изглеждало, че се намирал и „по- долу“. В Стария Завет често се казва, че евреите слизали в Египет (символ на „долната земя“; „контраземята“ с/у земята Юдея) или са се издигнали от тази страна. Благодарение на извиващото му се речно корито, евреите си представяли р. Нил под формата на плуващата Змия „Рахав“, която с действията си принудила Яхве също да слезе в подземния свят. В кн. Йов е записано, че „Рахав“ (или „Левиатан“) „Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.“ (Йов 41:31). Псалм 73-ти  разказва за разчлененият „Левиатан“, който бил даден за храна на хората в пустинята: „Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.“ (Пс.74:14). „Пустинята“, също както и Египет, била метафора на подземния свят. Така убитата морска Змия „Рахав“ - „извиващия се Змей“ (виж Исая 27:1) или плуващата Змия, определено обитавала подземния свят. Пр. Еремия представил катастрофалното падение на Египетския Фараон от Навуходоносор ІІ със следните думи: „Гласът му (на Египет) е като глас на змия, като се хлъзга. Защото излизат със сила, и идат против него със секири, както дървари. Ще изсекат леса му, казва Господ, ако и да е неизследим. Защото по множество те са повече от скакалците, и са безбройни. Ще се посрами египетската дъщеря. Ще бъде предадена в ръката на северните люде. Господ на Силите, Израилевият Бог, казва: Ето, ще накажа Но-Амон, Да! Фараона и Египет, Боговете му и царете му, Самият Фараон и ония, които уповават на него.“ (Ерем.43:22-25).

И от голям брой извънбиблейски митове има убедителни доказателства, че Египет, чрез връзката си с „Рахав“, символизирал подземния свят и, че древните гледали на р. Нил като тялото на „Рахав“, който скривал главата си във водата, влизаща в подножието на пирамидите. Същата легенда за р. Нил била разказана от римския поет Публий Овидий Назон (43 г.пр.Хр.-17 г.сл.Хр.) (виж кн. „Metamorphoses“ 2, 254f.), който написал: „Нил в ужас избягал на края на земята, за да скрие там главата си, която и сега все още е невидима (никой не я вижда).“ (за повече виж кн. „Hamlet’s Mill“, Giorgio Diaz de Santillana and Нertha von Dechend, Harvard University Press, 1969, Ch. XIX, р. 253) Но всички по- нататъшни царства, имащи отношение към Израил също се държали подобно на зверове спрямо Божия народ. Асирия (Ниневия) била смъртоносно ранена и напълно разорена от Божията намеса (виж книгата на пр. Наум). На езичеството отново бил нанесен смъртоносен удар. Древният Вавилон също бил смъртоносно наранен (виж Ерем.51:8-11). Пр. Исая представил как отдавна умрелите царе на света, които са събудени, ще коментират катастрофалния край на царя на Вавилон: „Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им. Те всички ще ти говорят: - И ти стана безсилен като нас! И ти стана подобен нам. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка. Как падна ти от небето, Деннице, сине на зората! Разби се в земята, ти, който тъпчеше народите.“ (Исая 14:9-12). Другите царе са удивени, че човек с такава мощ е снишен до такава слабост. Това е пророчество и за краха на действието на човека - „Вавилонската кула“ – Голямата пирамида в Гиза - ужасяващото оръжие, което вдига силен шум до Небесата. „А в сърцето си думаше: - Ще възляза на небесата, ще издигна престола си по- горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.“ (Исая 14:13-15) Суетните амбиции на царя на Вавилон (мястото край съвременния град Кайро в древността било наричано „Вавилон“, понеже в пирамидите се заплитали и смесвали небесни със земни енергии) да възстанови древния образ - Вавилонската кула, били подкрепени от сина на Евер Фалек. Легенда твърди, че „Фалек бил поразен с онемяване от Бога за това, че дръзнал да изгради кула до самите небеса, когато работел като главен архитект при Нимрод.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, Ch. 13) Кулата била „свещената планина“, която цар Енмеркар (Нимрод) възнамерявал да построи, както това е документирано в шумерския епос „Enmerkar and the Lord of Aratta“ („Енмеркар и Господарят на Арата“). Само, че сърцето на царя разкрило амбиции, които отивали много отвъд един провален строителен проект...

Първото идване на Исус Христос съсипало делата на дявола (виж 1Йоан.3:8б). Божиите действия в историята са нанасяли смъртоносната рана от меч в/у всяка една от главите на езическото чудовище („звяр, излизащ от морето“). Книгата на пр. Даниил разкрива, че дървото на Вавилон било отсечено, но според заповедта на един свет страж, слязъл от небето, пънът на Вавилон бил оставен в земята и стегнат здраво в железен и меден обръчи, докато преминат над него всичките (7) времена (виж Дан.4:23), след което, явно трябва пак да прорасне („малкият рог“ в края на времето ще действа подобно на вавилонския цар Навуходоносор ІІ). Съюзът м/у последната (7-ма) глава и отпадналото християнство ще направи да влезе в ранения езически Звяр жизнено дихание (Откр.13:15); образът му ще се съживи отново; ще възкръсне и оздравее; метафорично - ще изплува (възлезе) от бездната. Чрез него на земята ще започне да царува [за 616 дни - числото (т.е. дните) на Звяра] като бог, Старовременната Змия - Дявол и Сатана, чиято цел е да придобие, и царува над целия свят, като „изяде“ (убие) Божия народ по лицето на цялата земя. Последният етап от проявлението на Звяра, излизащ от Морето, няма да трае дълго, а само 616 дни, защото той ще бъде унищожен, преди да може да изпълни своите цели - да унищожи Църквата. Когато северният цар - Вавилон победил южния цар - Египет в решителната битка при Керхемиш (04-05. 605 г.пр.Хр. - виж Ерем.46:2) над целия древен свят се настанил мир. Сатана се готвел да владее над света. Но Бог се намесил заради верните сред Своя народ във Вавилон. В края на времето, Бог също ще се намеси и ще призове Своя народ да излезе от онзи последен „Вавилон“ (Откр.18:1-5). В края на определеното време - „свет страж“ (виж Дан.4:23) (вероятно Венера) ще слезе от небесата за да се занимае отново с княза на „Вавилон“.

„Петимата паднаха“
 - вероятно Йоан имал предвид римските императори от Август до Нерон включително? Стихът сякаш ни припомня и за победата на израилтяните с/у войските на петте мадиамски царе (виж Числа 31:3-8); или за победата на Исус Навин над петте аморейски царе (виж Ис.Нав.10:5), в решителната битка за завладяването на Обещаната земя, провела се в Гаваонската долина. [„петима паднаха“ - изразът напомня и за една още по- древна битка - войната на царете в Сидимската долина, където четири царе, идващи от изток, станали победители над петте царе от запад (виж Бит.14:9). След тази битка Яхве поразил четиримата източни царе, а праведният Лот и дома му били спасени от робството на завоевателите. И понеже битката на Аврам явно била част от Божиите планове да осуети (да съсипе) поредния опит за господство на Ваал над целия тогавашен свят (в частност - над Обетованата Земя - центъра), Бог благословил Аврам, чрез царя и първосвещеника на град Салим (град Ерусалим) Мелхиседек. Приемствеността на заветното свещенство и благословение, идваща от праведен човек, живял преди Потопа (най- вероятно Мелхиседек бил сина на Ной - Сим; „Мелхиседек“ е титла, не име) - била продължена и прехвърлена на праведен човек, живеещ след Потопа - на Авраам („бащата на вярата“). Чрез този акт пътят за подновяването на Завета бил отворен и след тези събития Вечният Завет бил подновен с Авраам (виж Бит.15-та и 17-та гл.). Не след дълго ангелите поразили с огън от небето „градовете на грешниците“ в Сидимската долина. След тази Армагедонска намеса, смъртоносните зъл вятър и черни облаци бързо се преместили на изток, предизвиквайки края на цивилизацията (ц-вото) Шумер.] [Планетата Венера при движението си по небето, докосва пътя на Слънцето (зодиака) само в пет точки.]

[В таоистският трактат „Вен-Цзи“ (~ V в.пр.Хр.) е записано, че най- големите катастрофи на Земята са се случвали, когато 5 планети (?) излизат от своите орбити, вследствие на което 4-те годишни времена (ветрове) на Земята посягат едно на друго.] Пасажът в Откр.17:9-11 може да бъде разгледан изцяло в небесен (астрономичен) аспект. При обичайно движение на планетата Земя, следващата голяма световна епоха (след настоящата астрономическа епоха на „Риби“) би трябвало да бъде епохата, в която Слънцето влиза в своя храм или дом (домува; има своето място на пребиваване) в зодиакалното съзвездие „Водолей“ (поради прецесията - за голям времеви период от ~ 2160 години). [Случила се в далечното минало, аномалия (през 11 653 г.пр.Хр. велика планетарна катастрофа предизвикала Големия Потоп по Земята; тогава Слънцето вече се намирало на главата на съзвездието „Рак“, но следствие от катастрофата се върнало назад - обратно в съзвездието „Лъв“?) била отразена в календара на египетския храм - Иун-Та-Нехет (храма на богинята Хатхор, край град Дендера, Египет), календар, повече известен като „Дендерския Зодиак“. (за още виж кн. „Послание из прошлого. Расшифровка Дендерского зодиака.“, С.Н. Павлова, Издательский Дом „Новый Век“, Москва, 2001 и кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 45-49.)]

{На всяка 1-ва, 2-ра, 4-та и 7-ма година от своя (почти) 8 годишен цикъл планетата Венера се появява като сутрешна звезда „Shachar“ („Зорницата“ или „Денницата“), преди изгрева, в деня на зимното слънцестоене. В останалите четири години – на всяка 3-та, 5-та, 6-та и 8-ма година Венера изгрява като вечерна звезда „Shalim“ („Вечерницата“) след залез Слънце. Но храмът в град Ерусалим бил така построен, че единствено и само на всяка 1-ва година от (или в началото на) Венериния цикъл, в утрото на деня на зимното слънцестоене, за около 15 минути, през специален отвор, Светая Светих на храма в град Ерусалим била ярко осветена от светлината на пълната Венера. Сиянието от „Зорницата“ попадало в центъра на това най- вътрешно и свято помещение (камера) и впечатлението, в онези праисторически дни, трябва да е било наистина величествено! В помещението, където царяла абсолютна тъмнина, блясъкът на Венера, прониквайки от изток в нея, веднъж на 8 години, създавал извънземно сияние, което бавно се превръщало от мораво червено (тъй като лъчите на Венера се пречупват от атмосферата, поради близостта на планетата до хоризонта), и след това светлината ставала - до синкаво-бяла (ср. Исая 1:18), и освещавала (очиствала) цялото свето място (светилището, а чрез него и планетата Земя, бивали правилно синхронизирани с положението на планетата Юпитер/Яхве, със Слънцето/Всевишния, и с Космоса/Небесата). След четвърт час студената монохромна светлина се разтваряла в златисто-огненото сияние на изгряващо Слънце, преди камерата отново да се потопи в тъмнина (за следващите 8 години). Царят (или първосвещеникът), който се намирал в храма, преди изгрев на всяка 1-ва година, в утрото на деня зимното слънцестоене, нямало как да не вярвал, че виждал отблясъкът от Господната слава (ср. Езек.43:4,5). Там - на хълма Сион, (в началото) на всеки времеви цикъл „ereb-boqer“ „вечер-утро“ (~ 8 години), слизала светлината (ср. Йоан 1:5) от „вечерно-утринната“ звезда Венера (ср. Дан.4:13б); слизал (стичал се от Небесата) и светият елей - „ермонската роса“ (виж Пс.133:3) и очиствала „дървото на живота“ - светилището, храма (ср. Дан.8:14).} 

{Веднъж на няколкостотин години, в деня на есенното равноденствие, в Светая Светих в храма в град Ерусалим се събирали за кратко три светлинни лъча („тройното въже“) – на Луната, на Венера и накрая лъчите на изгряващото Слънце (ср. Откр.12:1). А веднъж на няколко хиляди години (на всеки 2112 години или 528х4 години?), няколко дни (на 17 ден) след деня на първото новолуние след пролетното равноденствие (на третия ден след Пасха), заедно със светлината на „Shalim“, проникваща в Светая Светих, слизала и могъщата, неземна светлина на издигащият от изток „Цедек“ („Слънце на правдата“), Съдия Юпитер/Eliahu (ср. Исая 41:1-4), точно преди зазоряване (виж Псалм 46-ти; ср. Малах.4:1-3). [„Пролетното равноденствие също така било време в годината, когато Юдаизма отбелязва важен празник, известен като Passover (Пасха), който се празнува с ритуална трапеза, която всъщност завършва с отварянето на физическа врата навън, за да позволи влизането на въображаем, нематериален, духовен гост на име Eliahu.“ (виж кн. „Primal Wisdom of The Ancients“, Laird Scranton, Publisher: Inner Traditions, Rochester, Vermont, 2020, Ch. 1)]}

{При космическото единение на Юпитер и Венера със Светая Светих на Ерусалимския храм, се активирали специалните кристали-плочи „Божие дело“ (виж Изх.32:16), с написаният в/на тях от Бога специален софтуер, даващ „заповедите“ за движението на „цялото небесно множество“ (виж Исая 45:12), поставени в кивота. От пресветото отделение излизала Светлината на новото зачатие, и се осъществявало сътворението на Новото Небе, и Новата Земя (виж Бит.1:2); явявала се „Истинската Светлина на света“ (ср. Йоан 1:5). [В шумерският епос „The Kharsag Epics“, Tablet 1, Господ Енлил (планетата Юпитер) говорил пред събранието на Сияещите Анунаки (планетите): „Бронзовият (медният; загорелият; ср. Езек.40:3) Господ проговори; на възвишеното място, бронзовият Господ (говори) за високо построените дървесни насаждения; говореше за силните бури, заливащи високите заграждения от кедрови дървета; (говори) за унищожаването на всички насекоми по лозята с помощта на страхотната светлина преди възхода на Слънцето (преди зазоряване).“ (виж кн. „Genius of the Few: The Story of Those Who Founded the Garden in Eden“, Christian Arthur Edgar O’Brien and Barbara Joy O’Brien, Turnstone Press, Wellingborough, Northamptonshire, U.K., 1985, Ch. 3, p. 45) Високите „кедрови дървета“ били построените пирамиди, а „мухите“ в Лозето – били „Божиите синове“ (планети), които (светлини и енергии, подобно на семе) влизали при „човешката дъщеря“ – обърнатата пирамида-храм на хълма Сион. Че най- вътрешната и свята част на храма-пирамида е била освещавана (очиствана), посредством лъчи от неземна светлина, личи и от записаното в един от най- старите шумерски митове - „The Eridu Genesis“ (~ 2300 г.пр.Хр.): - „След това Ziusudra (Зиусудра; библейският Ной) пробил отвор в голямата лодка и смелият (храбрият; галантният) Utu (Уту Шамаш; Слънцето) изпратил светлината си във вътрешността на голямата лодка.“ (виж „The Eridu Genesis“, Translated by Thorkild Peter Rudolph Jacobsen, Publisher: The Society of Biblical Literature, 1981, Journal of Biblical Literature, Vol. 100, No. 4, pp. 513-529; Lines 138,139)] Така, веднъж „месечно“ (един „космически месец“ е 2160 год., а една „космическа година“ – 12х2160=25 920 год.) се случвало „раждането“ на плод от „дървото на живота“ (ср. Откр.22:2). „Живи (космически) води“ потичали от Ерусалим по цялата планета Земя (виж Зах.13:1,2; 14:6-8а). Приготвените починали възкръсвали за вечен живот (ср. Дан.12:2), а приготвените разумни, очакващи деня и часа, били преобразявани, в миг на око, в нетленни тела (ср. 1Кор.15:51-53) - светиите на Всевишния. В този наистина Велик Ден на Всемогъщия Бог земната „жетва“ била събирана, като нетленно съкровище на Небесата (ср. Мат.13:24-43).] Този цикъл на „Светият страж“ - Венера (виж Дан.4:13) се повтарял почти точно на всеки 8 години (плюс 1 или 2 дни; 8 годишният цикъл на планета Венера бил известен на шумерите, египтяните и други древни народи, древните гърци го нарекли „Octaeteris“) и абсолютно точно на всеки 40 години.}

{Вероятно, свещениците-левити са свързвали 8 годишния цикъл на „вечерно-утринната“ звезда (планетата Венера, наричана от евреите - „княз Михаил“) с израза на иврит - „ereb-boqer“ „вечер-утро“ (виж Бит.1:5,8,13,19,23,29; ср. Дан.8:14), броейки, свързаните с храма в град Ерусалим, сакрални „седмѝци“ от по 8 години (т.н. гестационни седмѝци на бременната Венера)? Ако предположим, че древните са броили дните на една година като 360 дни, то 8 години х360 дни=2880 дни; ако 70 „седмѝци“ в Дан.9:24, всъщност са 70 „сакрални седморки“ от х8 дни/години (осми от седемте или от „седмѝците“ е), т.е. 70х8=560 дни, които са отрязани от 2880 дни, т.е. 2880-560=2320 дни; но, понеже в текста на Дан.8:14 се казва „2300 вечер-утро“ (виж Дан.8:14), то би могло да се заключи, че през оставащите 21 дни (3х7=21 дни) пр. Данаил, поради това е бил в пост (виж Дан.10:2,13а). Така разбираме, че „в третата година на персийския цар Кир“ (виж Дан.10:1а) - в 536 г.пр.Хр.(?) Венера приключила цикъла си за 2881 дни и лъчите й очистили Светото място. Ерусалим и Храмът можели да бъдат съградени отново. На 24 ден от първия месец (виж Дан.10:4) пр. Данаил получил видение за войната на княз Михаил (планетата Венера) с противящия се на Гавриил княз на Персия [„Bahram“ „този, който се противи (съпротивлява)“, на гръцки език „дявола“ „противника“ - планетата Марс]. [Същото воюване или борба м/у Венера и Марс (виж Дан.10:20; ср. Откр.12:7) се случило, стотици години по- рано - при смъртта и възкресението на Моисей (виж Юда 1:9), както, и няколкостотин години по- късно (след времето на описаните събития в Дан.10-та гл.) - при смъртта и възкресението на Господ Исус Христос (на 3 ден; виж Лука 18:33; Деян.10:40); (ср. Откр.11:11а). Възкресението на мъртвите, повярвали в Христа, се осъществява при гласа на планетата Венера (виж 1Сол.4:16). Несъмнено пр. Даниил бил от малцината посветени евреи относно движението (Octaeteris циклите) на Луната [„мъжът (ангел) Гавриил“] и на „вечерно-утринната“ звезда Венера [„княз (архангел) Михаил“], във връзка с намиращата се в кивота храмова светиня.} Тъй като утробата на Светая Светих била свързана с Денницата и с възкресението (раждането отгоре от вода/роса от светлина и Дух), девет месеца по- късно - в деня на есенното равноденствие, Израилевият цар влизал в утробата на храма, и се раждал отгоре, и бил помазван с титлата (или чина, сана) „Мелхиседек“ (виж Евр.5:5,6). „Твоите хора (ще бъдат) приготвени в Деня на Твоята сила, в красотата (прелестта) на светостта (със свето благолепие), из утробата, преди Денницата, Ти имаш росата на Твоето рождение.“ (Пс.110:3 превод Септуагинта Пс.109:3); (ср. Исая 26:19; Йоан 3:5; 1Кор.15:22,23).}

Във времето на 8 царЯхве/Юпитер ще Се намеси с чутовен гръм и ще смути царете на Земята (виж Пс.2:4,5; Откр.16:14). Накрая измамените племена и народи („10-те рога“) ще изпълнят Божията воля като „намразят Блудницата, и ще я направят опустошена и гола, и плътта й ще ядат, и ще я изгорят с огън“ (Откр.17:17,18). Бог ще нанесе лоша и люта рана (виж Откр.16:2,11) на людете на 8-ят цар, и царството на Звяра ще потъмнее. Идващият Цар на Царете ще улови Звяра (от Морето) и Лъжепророка (звяра от Земята) и ще ги хвърли в огненото езеро (виж Откр.19:19,20); т.е. ще ги неутрализира като богопротивни сили. Това хвърляне в огненото езеро напомня за влизането на царете на Содом и Гомор в смолните (от смола; битум; петрол) кладенци (виж Бит.14:10). [Възможен е алтернативен превод на текста на Бит.14:10 – че царете на Содом и Гомор са се скрили в сърцевината („кладенеца на душите“ – вътрешната камера) на действащите пирамиди, които някога били построени в долината Сидим, тъй като в древността големите пирамиди сакрално били наричани „теревинти“ („elah“ на иврит, от корена за Бог „el“; виж Исая 1:29,30; 6:13), а на арабски език „butm“, на арамейски език „butma“, като преводачите често бъркат „btm“ с „битум“, „петрол“, „смола“, а останалата част (оцелелите от армиите на тези царе) са се скрили в тези „планини“ (пирамиди) (виж Бит.14:10; ср. Откр.6:15).] Слизащ от Небето Страж-ангел ще улови Змея - духовния княз на последния Вавилон – „онази старовременна Змия“ - и ще го хвърли в Бездната (за „хиляда години“) (виж Откр.20:1-3). Блудницата Юда вместо да стои на Планината на Благословението - Сион, заедно с Агнето, е седнала пременена, в дрехите на невестата на месията - като царица, ведно с езичниците и отпадналите от Исус юдейски лидери (в края - с отпадналите християнски лидери, под властта на ционистите), на планината завладяна от древната Змия - Дявол и Сатана - на Планината на Проклятието със 7 хълма (глави); Царството на Злото. В съюз с езическите царства Юда е станала съпруга на Вавилон и носи написано името му на челото си (виж Откр.17:5).  

„И десетте рога са десетимата царе, които видя, които царство още не са получили, но власт като царе за един час получават със звяра. Те имат един ум и ще предадат силата си, и властта си на звяра; те ще воюват с Агнето и Агнето ще ги победи, защото Господ на господарите Е и Цар на царете; и с Него тези – призвани и избрани, и верни.“

„Десетте рога“ (световните царства?), които Йоан видял в/у Звяра, са десет царе (ср. Бит.15:18-21). Числото „10“ в Библията е свързано и с идеята за количествена или числена пълнота. Че тези „царе“ са свързани със Звяра, украсявайки неговите глави като „корони“ и, че получават власт със Звяра (поради своята връзка с него), насочва, че те са владетели, подчинени или съюзени с последния „Вавилон“. По времето на Йоан „десетте царе“ се съюзили със Звяра с/у Църквата, преследвайки Църквата по всички провинции и подчинени царства на Римската империя; но така ще бъде и в края: „Те са единомислени, и предават на звяра своята сила и власт, за да воюват срещу Агнето“, както Михаил и Неговите ангели воюват срещу Змея (виж Откр.12:7). Както предсказал псалмистът: „Земните царе се опълчват и управниците са наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник.“ (виж Пс.2:2; Деян.2:23). Точно тази идея се открива в ранната молитва на гонената Църква. Като цитирали Псалм 2-ри, те казали: - „Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и израилевите люде, се събраха в този град против Твоя свят Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.“ (Деян.4:27,28). Нечестивите са обединени в общата им омраза с/у Божия Син, Помазаника. „В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.“ (Лука 23:12). Врагове ще се обединяват заедно с/у общ враг, и при Пришествието на Христос ще виждаме света на езичниците и отстъпниците да се обединява в бунт с/у Него. „Онези, които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: - Тоя ли е човекът, който разклащаше земята, раздрусваше царствата?! Който обърна вселената в пустиня и опустошаваше градовете ѝ, който не пущаше по домовете им пленниците си?“ (Исая 14:16,17). „И Агнето ще ги победи, защото Той е Господ на господарите и Цар на царете, също и онези, които са с Него са звани, избрани и верни.“ - Йоан уверява Църквата, че в тяхната страшна и ужасна война с внушителното триединство, и мощ на Вавилонското Зло, победата на светиите е гарантирана, поради Словото на Яхве. 

[В шумерският епос „Енмеркар и Господарят на Аратта“, в един пасаж известен като „Заклинанието на Нудимуд“, е записано: „Пейте на него святата песен, заклинанието, което се пее в неговите камери - заклинанието на Nudimmud (Нудимуд - име на Енки): - „В оня ден, когато нямаше ни змия, когато там нямаше ни скорпион, когато нямаше ни хиена, когато нямаше ни лъв, когато нямаше нито куче, нито вълк, когато нямаше страх или трепет, човек нямаше враг (противник)! В онова време многоезичните земи на Cubur и Hamazi, и Шумер, великата планина на великолепието на МЕ, и Акад, земята притежаваща всичко, което е подобаващо, и земята Martu, лежаща в сигурност - цялата Вселена, отлично защитените хора - всички те, заедно, можеха да говорят с (да се обръщат към) Енлил на един език! В онова време, поради амбициозните господари, поради амбициозните князе, поради амбициозните царе, Енки, за амбициозните господари, за амбициозните князе, за амбициозните царе, на амбициозните господари, на амбициозните князе, на амбициозните царе - Енки, господарят на изобилието и на непоколебимите решения, мъдрият и знаещ владетел на Земята, превъзходният на боговете, избраният поради мъдрост, Ен (Господ) на Eridug (Ериду), щял да промени говора в техните усти, посявайки раздор в речта човешка, ако и тя някога да е била наистина една.“ (виж „Enmerkar and the Lord of Aratta“, lines 134-155) Някои от шумерските митове са обърнати с хастара навън - възхваляват хитрият Енки, а представят като лош Енлил/Яхве! Но, ако оставим това настрани, вероятно сакралният смисъл на този древен шумерски текст изобщо не се отнася за речта на хората, а за променения говор на „човеците“, т.е. за специалното действие на пирамидите по лицето на цялата Земя, които съоръжения до онзи момент на намеса свише, комуникирали в единна енергийна мрежа, в обмен без вражда (раздор) помежду си - „и всички говорят един език“ (виж Бит.11:6).]

„И каза ми: Водите, които видя, където блудницата седи – са народи и множества, и племена, и езици. И десетте рога, които видя на звяра, те ще намразят блудницата и ще я направят опустошена и гола; и плътта й ще ядат, и ще я изгорят с огън.“

Ангелът обяснил, че водите, където Блудницата седи „са народи и множества, племена и езици“, т.е. целият населен свят. Отъждествяването на нечестивите, бунтовни народи на света с бушуващото Море е позната образност в Писанието (виж Исая 17:12). Град Ерусалим може да бъде изобразен като седнал в/у „много води“ (т.е. народи) в Рая, заради голямото и всепроникващо влияние, което юдеите имали по всички части на света, в цялата Римска империя. Във всеки по- голям град е имало юдейска синагога и обхватът на тяхната колонизация може да се види в разказа за деня на Петдесетница, който ни казва, че: „тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви хора, от всеки народ под небето.“ (Деян.2:5). Във войната си с/у Христос разярените народи ще се обърнат с/у Блудницата, защото са били измамени от нея. Ангелът изобразява тази нова враждебност с/у Блудницата, чрез четирикратно описание: народите по света „ще намразят Блудницата и ще я направят пуста, и гола, и ще ядат месата й, и ще я изгорят с огън“ (ср. Исая 6:11-13; Ерем.13:26; Пл.Ерем.1:8,9; Наум 3:5).

[В акадско-шумерският мит „Слизането на Инанна в подземния свят“ (~ 2500-1900 г.пр.Хр.) е записано, че когато Инанна/Венера влязла в последното, седмо отделение на Подземния свят, най- накрая се разделила и със своята „pala dress“ („благородна дреха“), и останала чисто гола (т.е. лишена от божествеността си, от властта си и от връзката си с Небесата), и беззащитна. „От тялото й (на Инанна) бе свалена царската роба... Inanna (Инанна/Венера) влезе в тронната зала, съблечена гола и ниско наведена (унизена). Ereshkigal (Ерешкигал, Луната?) стана от трона си. Инанна тръгна към трона. Annuna (звездите били считани за богове: - на шумерски - „анунаки“, на египетски - „нетеру“, на иврит - „елохими“), съдиите от подземния свят, я заобиколиха. Те я ​​осъдиха. Тогава Ерешкигал прикова върху Инанна „the Eye of Death“ („Окото на Смъртта“). Тя изговори срещу нея „the Word of Wrath“ („Словото на Гнева“). Тя изрече срещу нея „the Cry of Guilt“ („Викът на вината/греха“). Тя я удари. Инанна бе превърната в труп. Парче гниещо месо. И беше окачена на кука на стената. Когато след три дни и три нощи Инанна не се беше върнала, Ninshubur (Ниншубур, съзвездието „Орион“) нададе плач за нея от руините.“ (виж „The Descent of Inanna to the Underworld“, Translated by Samuel Noah Kramer) В акадската версия на тази легенда се споменава, че 60 мъчители разкъсали всички части на тялото на Инанна. „Куката“, на която повесили Инанна в подземния свят, наподобява „stauros“ – буквално „кука за изтезания“, на която Агнето - Исус Христос, по време на своите мъчения и смърт, бил повесен на дървото (ср. Деян.5:30). (виж кн. „Insight on the Scriptures“, Volume 2: Jehovah - Zuzim, Publishers: Watchtower Bible and Tract Society of New York, Inc. Wallkill, New York, U.S.A., 1988, p. 1116, 1117)] В друг шумерски мит - „Dumuzi’s Dream“ (~ 2250-2000 г.пр.Хр.) е описано как божеството Dumuzi (Думузи; вавилонският Tammuz - планетата Сатурн) бил окован във верига. В робството си той извикал отчаяно към Utu (Слънцето) и го помолил да бъде превърнат в голяма змия; и така Dumuzi се освободил, и отлетял. Тогава злите духове (демони) започнали да измъчват сестрата на Думузи - Geshtin-anna (Гещинана - Луната) за да я накарат да каже къде се е скрил брат й. The Old Woman Belili (Старата жена - Geshtinanna) изглеждала уплашена и закрещяла, когато „големите мъже“ (демоните; звезди или планети?) започнали да я измъчват заливайки тялото й с огнен катран, за да я накарат да говори. Гещинана бива разкъсана (виж Lines 242-244). Накрая на мита все пак Dumuzi бива убит от острите кинжали на мъжете и лежи мъртъв. [виж „Dumuzi’s Dream“, „The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature“ (ETCSL), Lines 1-261] Това била астрономическа история, наблюдавана от древните и описана по този сакрален начин в конкретния шумерски мит. „На всеки четиридесет години фараонът се подготвял за изключително важен фестивал, понякога наричан фараонов юбилей или the Heb Sed Festival. Фестивалът включвал ритуалите на Озирис – възстановка на смъртта на бог Озирис и неговото съживяване от ръцете на Изида, съпругата му – и се провеждал в специално построен двор в съседство със специално построена пирамида. Имало публични аспекти и тайни аспекти. Граждани от цял Египет идвали на фестивала, а целта му (на фестивала) била повторно (или отново) посвещение на страната на цивилизацията.“ (цитат от кн. „Mysteries of The Ancient Past“, Edited by Glenn Kreisberg, Bear & Company, Rochester, Vermont, Toronto, Canada, 2012, Ch. 5; „Global Catastrophe: Fourth Millennium BCE“, р. 67) Този древноегипетски юбилей на фараона вероятно указвал астрономическа история? На през 3080 години (77 цикъла х40 години на планетата Венера съвпадат с 5 цикъла х616 години на планетата Сатурн/Озирис) Венера/Изида влиза в интимна (в Библията наречена „прелюбодейна“) връзка със Сатурн/Озирис („древната змия/червен дракон“) и съживява „образа“ му – Голямата пирамида в Гиза, Египет - „фалосът“ на Озирис?}

Ерусалим прелюбодействал с езическите народи, но през І и ІІ в.сл.Хр. те се обърнали с/у него и като зверове го изяли; запустили го (същата дума е използвана в Мат.24:15, Марко 13:14 и Лука 21:20, отразяваща гръцкия вариант на Дан.9:26,27 - „мерзостта, която докарва запустение“). Едно от наказанията при хващане на прелюбодейка в древния свят било публичното унижение (срам) да бъде съблечена гола (виж Исая 47:2,3; Ерем.13:26; Пл.Ерем.1:8; Езек.16:37,39; 23:29; Осия 2:10; Наум 3:5). [Голотата на Блудницата се сравнява с проклятието в/у потомците на Хам да ходят голи, понеже Хам се присмял на голотата на баща си Ной (виж Бит.9:20-25). В І век Юда дала вино и се поругала, откривайки голотата на Божия Син на кръста (виж Мат.27:27-44; Марко 15:15-32).] Народите ще изядат плътта на Блудницата, както кучетата изяли плътта на някогашната царица Езавел (виж 3Царе 21:23,24; 4Царе 9:30-37). Пророците, които говорили за Ерусалим като за Блудница, казали, че точно както свещеническа дъщеря, която стане блудница трябва да бъде „изгорена с огън“ (виж Лев.21:9), така и Бог ще използва предишните „любовници“ на Блудницата Ерусалим - езическите народи, за да я унищожат и да я изгорят до основи (виж Ерем.4:11-13,30,31; Езек.16:37-41; 23:22,25-30).

 

През 70-та г.сл.Хр. Звярът опустошил Ерусалим като част от своята война с/у Христос. Мотивът на римските пълководци при разрушаването на Храма не бил само да смажат юдейския бунт, но да изличат и християнството, както разказват летописите на Сулпиций Север: „Други и самият Тит считали, че точно храмът трябва да бъде разрушен, за да може религията на юдеите и на християните да бъде напълно потисната; заради това, че тези религии, макар воюващи една срещу друга, все пак са произлезли от едни и същи автори; че християните са произлезли от юдеите, и че ако коренът се изтръгне, издънката скоро ще загине“. Звярът мислел, че може да убие Блудницата и Невестата с един удар! Но когато прахът от разрушението на Ерусалим утихнал, гледката открила, че само скелето на стария, отстъпнически Ерусалим лежало в руини, а Църквата била разкрита като нов и славен Храм, Божието обиталище. Така подобно ще бъде и накрая! Унищожаването на Блудницата от предишните й „любовници“ е необяснимо без допускането, че тя е Ерусалим. Има ясна контекстуална връзка м/у войната на народите с/у Христос и тяхната война с/у Блудницата. Тяхната война е преди всичко против Него; нейното унищожение, извършено от тях, е част от техния опит да „разкъсат“ Негово владичество над тях (ср. Пс.2:1-3). 

[Изгарянето на Храма и град Ерусалим от войските на Рим, през м. септември 70-та г.сл.Хр., всъщност било ответен акт. За някои събития през 66-67 г.сл.Хр. историкът Йосиф Флавий пише: „… след това се случи така, че някой си човек, когото наричаха Антиох, явяващ се един от Юдейската нация и много уважаван заради баща си, който беше управител на евреите в Антиохия, дойде (влезе) в театъра в момент, когато жители от Антиохия бяха събрани заедно; и стана информатор (осведомител; свидетел) срещу своя баща, и обвини него, и другите, че са решили да изгорят целия град (по онова време град Антиохия е бил 70% от площта на град Рим) за една нощ; той също предаде на тях (на жителите на Антиохия) някои евреи, които били чужденци, в качеството им на партньори (сподвижници) в техните (на юдеите) намерения.“ (виж кн., „The Jewish War“, Josephus Flavius, Book VII - „Of the War“, Ch. III, § 3) Само 2-3 години по рано, отново група войнстващи юдеи планирали да предизвикат умишлен пожар на десет различни места в град Рим, по едно и също време. Това щяло да надделее над всеки опит за гасене на пожарите и да гарантира, че град Рим ще изгори напълно. Юдейските съзаклятници осъществили пъкления си замисъл през нощта на 18-ти с/у 19-ти юли 64 г.сл.Хр., като запалили град Рим на най- малко 11 различни места (квартали) и след това много подло хвърлили вината за големия пожар в/у християните живеещи в Рим...] 

„Защото Бог даде в сърцата им да извършат намерението Му и да достигнат едно мнение, и да дадат царството си на звяра, докато се свършат думите на Бога.“

Даването на власт на Сатана или на враговете на Бога (макар тази власт да е насочена явно с/у Бога), е Божий промисъл - позволение - като средство за изпълнението на Божиите цели в историята. Проклятията на Завета (виж Втор.28-ма гл.) ще бъдат изпълнени в/у Юдея, чрез Звяра и 10-те рога. Те ще бъдат оръдията на Божия гняв, както Христос предсказал в Своята беседа на Елеонския хълм. През тези ужасни „дни на въздаяние“, Той казал, ще се изпълни всичко, което е писано (виж Лука 21:22). Видението и пророчеството ще бъдат запечатани и завършени при разрушаването на стария световен, експлоатационен ред (виж Дан.9:24; Яков 5:1-8).

„И жената, която видя е великият град, който има царство над царствата на земята.“


Ангелът определя Блудницата като „Великият град“, название за град Ерусалим, където Господ Исус Христос бе разпнат (виж Откр.11:8; 16:19). Ангелът казал, че този град царува над земните царе. Ерусалим наистина царувал над народите и притежавал Царство, което било над всички световни царства. В образността на Библията този град имал Заветно първенство над всички останали земни царства. В град Ерусалим били специалните таблети/кристални плочи на завета, дело на Бога (виж Изх.32:16) - един от пеещите, огнени камъни (ср. Езек.28:14,16), от т.н. звезди на зората (виж Йов 38:7а) - „зеницата на Окото Му (виж Зах.2:8). По тази причина град Ерусалим бил най- важното място на Земята - „виделината на света (виж Мат.5:14); центърът всред народите (виж Езек.5:5). Йосиф Флавий изтъквал постоянно, че народите признавали светостта и централното място на Храма: - „Това почитано място… беше считано за свято от цялото човечество. (виж кн. „Юдейската война). Всъщност, действието на юдейските бунтовници през лятото на 66-та г.сл.Хр., да прекъснат всекидневните жертвоприношения за Императора (в нарушение, както изтъква Йосиф Флавий, на отдавнашна тяхна практика), било събитието, което окончателно ускорило войната на Рим с/у юдеите. Дори до самия край, когато Тит се подготвял да разруши града до основи, той все още умолявал юдейските свещеници да принасят жертвоприношенията, които тогава били напълно престанали. Образно, когато Израил бил верен на Бога, принасяйки жертвоприношения за народите - 4-те ангелски сили [коне с ездачи (виж Откр.6-та гл.)] държали света в мир; когато Израил нарушавал Завета - светът изпадал във войни и бедствия; в сътресения, в смърт и голяма проклетия. Езическите народи признавали това (виж  3Царе 10:24; Ездра 1:4-7; Римл.2:17-24); (видно и в Дан.10-та гл.). Но езическите народи извратено се стремели да подмамят Юда да извърши блудство с/у Завета с Яхве – и когато тя го правела, те се обръщали с/у град Ерусалим и го разрушавали (блудството е описано в Откр.13-та, 17-та и 18-та гл.). Този модел ще се повтори 7 пъти до окончателното отлъчване на Юда от Земята.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 153416
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив